О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
[населено място] , 12.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети февруари , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 141/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. К. Х. против определение № 310/18.09.2019 г. по гр.д.№ 583/2019 г. на САС, с което е оставена без уважение подадената от страната молба за изменение, по реда на чл.248 ГПК, на решение № 1753/10.07.2019 г. по същото дело, в частта му по отговорността за разноските. Жалбоподателката оспорва правилността на определението, като постановено в противоречие с чл. 38 ЗАдв. и практиката на ВКС по приложението й, тъй като съдът е отказал да й присъди разноски, въпреки представените доказателства, установяващи извършването на представителство при условията на чл.38 ал.1 т.2, вр. с ал. 2 ЗАдв. Претендира, че такова доказателство е представеното с въззивната жалба пълномощно от нейно име, в което се посочва, че адвокатската защита се осъществява при условията на преждепосочената норма до окончателното приключване на делото. Без значение, според страната, е липсата на уговорен размер на възнаграждението, доколкото същият се определя съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , ведно с начислим ДДС.
Ответната страна – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] – оспорва частната жалба с довода, че дължимите суми за процесуално представителство, в съответствие с уважения размер на претенцията , са присъдени в първоинстанционното решение. Отделно твърди, че жалбоподателката не е представила доказателства, че няма възможност да заплати разноски по делото, нито е освободена от заплащане на разноски, на чл. 83 ал.2 ГПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 38 от ЗАдв.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Предявените от Л. Х. искове са с правно основание чл.432 ал.1 КЗ и имат за предмет обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, станало на 12.06.2017 г. Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска за обезщетяване на имуществени вреди, както и иска за обезщетяване на неимуществени вреди от 20 000 лева, отхвърляйки го до пълния предявен размер от 26 000 лева. Решението е обжалвано от застрахователното дружество, в частта по уважената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, в размер на 20 000 лева. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Претенцията на ищцата за възмездяване на разноски е оставена без уважение с обжалваното тук определение, на основание липса на доказателства, че процесуалното представителство е било осъществявано от адв.В. по реда на чл.38 ЗАдв. Съставът е приел, че договорът за процесуално представителство се съставя в писмена форма за доказване и че от представеното пълномощно, съдържащо едностранно волеизявление на упълномощителя, не може да възникнат облигационни отношения между страните, обуславящи дължимост на адвокатско възнаграждение по посочения текст.
Частната жалба е основателна.
Страната има право на възмездяване на разноски за всяка отделна инстанция, разглеждаща спора – чл.81 ЗЗД, поради което е без значение присъденото с първоинстанционното решение . Обжалваемия интерес във въззивна инстанция, спрямо който е ангажирана процесуалната защита на ищцата – въззиваем ,е 20 000 лева. Възмездяването на разноски ,при условията на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв. , предпоставя представяне на договор за правна помощ, с изрично указване на постигнато съгласие за начин на представителство при условията на същата разпоредба.Мотивите на състава на САС, че липсва писмен договор за правна защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., са в несъответствие с данните по делото – такъв договор е представен на л. 133 от гр.д. № 16440/2017 г. на СГС. В чл.1 е очертан предмета на адвокатска защита, като ангажирана за всички съдебни инстанции, до постигане на окончателен съдебен акт. В чл. 3 е уговорено, предвид липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на доверителя, че защитата се осъществява безплатно по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Представеното изрично за защитата във въззивна инстанция пълномощно потвърждава вече възложеното с договора за правна помощ представителство, при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. . Представените от процесуалния представител на ищцата списъци за разноски за първа и втора инстанция / съответно на л. 132 от гр.д. № 16440/2017 г. на СГС и л. 28 от гр.д.№ 583/2019 г. на САС/ съдържат изрично уточнение, че се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв., което освен изпълнение на процесуалното задължение по чл.80 ГПК съставлява и писмено обективирано съгласие на пълномощника, за осъществяване на представителството по възложения от ищцата, съгласно пълномощното за въззивна инстанция, ред / алтернативно съображение за доказаност в писмена форма, ако не би бил налице договора за правна помощ /. Съгласно препращащата норма на чл. 38 ал.2 ЗАдв. адвокатското възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на текста, следва да е в размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. В настоящия случай дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС, при представени доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество /л.30 от въззивното производство /, съобразено с изцяло отхвърлената въззивна жалба на застрахователното дружество, с обжалваем интерес от 20 000 лева, възлиза на 1017 лева с ДДС, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения вр. чл. 78, ал. 1, предл. посл. ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 310 от 18.09.2019 г. по гр.д.№ 583/2019 г. на САС, с което е оставена без уважение подадената от Л. К. Х. молба за изменение, по реда на чл.248 ГПК, на решение № 1753/10.07.2019 г. по същото дело, в частта му по отговорността за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД, [населено място], ЕИК:[ЕИК], да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, представлявано от Ц. В., пълномощник на Л. К. Х., сума в размер на 1017 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. пред въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: