2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4006 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Д. против решение №2313/21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 260/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменил постановеното първоинстанционно решение и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.
Съдът е приел, че законността на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по необходимост само с формалното наличие на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно установяването на съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Съдът е посочил, че промяната на щатните бройки, техния вид, разпределение в структурата на администрацията и численост е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Съдът е приел, че това, което е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната длъжност, каквото в частност е и осъществено в настоящия случай. Прието е, че промяната на щатното разписание, която е засегнала заеманата от ищеца длъжност, е извършена от компетентен орган.
Въззивният съд е посочил, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното наименование. В случая е прието за доказано, че цялата основна трудова функция е прехвърлена като допълнителни задължения към длъжността на главния счетоводител, с оглед на неговото служебно правоотношение и преместването на длъжността му в нова дирекция, която е част от специализираната администрация.
Прието е от съда, че трудовата функция на ищеца – със същественото й съдържание в приложената по делото длъжностна характеристика от 2012 г., към момента не се изпълнява от друг служител заемащ идентична с неговата длъжност „старши експерт“, каквато единствена длъжност в общата администрация се заема трето лице след 11.07.2018 г., на което са вменени нови и качествено различни задължения във връзка с поддържане и обслужване на регистрите на населението. Прието е, че е налице горепосоченото различие между основните трудови функции на горепосочената длъжност и новосъздадената такава, макар със същото наименование и разпределена в новообразуваната дирекция . В тази връзка съдът е приел,че не може да се говори и за така нареченото фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, в тази хипотеза уволнението на посоченото основание би било незаконно. Простото запазване или разкриване на длъжност със същото наименование /„Старши експерт“, с експертно ниво 6/шест/, длъжностно ниво по К. -10 /, част от общата администрация на общината не е води до извод за липса на посоченото основание по чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ и незаконосъобразност на уволнението.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
Трайна е съдебната практика на ВКС, че неспазения срок на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение, както и неизплащането на обезщетението за неспазения срок на предизвестие не се отразява на законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че въпросът, поставен в тази насока е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По втория правен въпрос, от кой момент се счита възникнало основанието „съкращение в щата” като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. Приема се в практиката на ВКС, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – „съкращаване на щата” възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Следователно възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същият орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата. В този смисъл решение по гр.д. №1062/2011 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС и др., като липсва соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото е налице практика на ВКС по правния въпрос, която е съобразена от съда при постановяване на обжалваното решение. Същото разрешение на правния въпрос е относимо и към третия поставен правен въпрос, относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение, на основание съкращението в щата на работодателя.
По въпроса, следва ли работодателя да извърши подбор между всички лица, заемащи длъжността „старши служител”, съдът е приел, че определящо е не длъжността, а трудовата функция, осъществявана от лицата и е приел, че доколкото се съкращава длъжност, която е единствена по своите трудови функции, не е било налице задължение на работодателя да извърши подбор. В този смисъл е и практиката на ВКС по поставения въпрос. Подборът се извършва при уволнение само на три от основанията по чл.328 КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изброяването на основанията е изчерпателно. Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. Незаконно извършеният подбор прави и уволнението незаконно. Подборът трябва да се извърши по законовите критерии, които след 2001 г. са само два – професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Действително с разпоредбата на чл.329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават. Това действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при оценката им. Упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право. Като е приел същото от правна страна, съдът е съобразил практиката на ВКС, като в този смисъл е решение по гр.д.№ 1095/2009 г. на ІV гр.отд. на ВКС и др.
Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му, в каквато насока е практиката на ВКС, Съдът не е приел,че функциите, осъществявани от служителя на закритата длъжност са премахнати и са преустановени, а са възложени на друго лице, наред с неговите трудовите функции /в случая главния счетоводител/, което не води до липса на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, нито до нарушаване на императивни разпоредби, в каквато насока е поставен петия правен въпрос.
Предвид обсъждането на всички възражения на страните от страна на въззивния съд, бланкетно поставения правен въпрос относно задължението на съда в тази насока не води до наличието на касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Сочи се като основание за допустимост на касационното обжалване и наличието на очевидна неправилност, която обаче се обосновава с твърдения за необоснованост на решението.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2313/21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 260/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.