3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 13.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4456 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8987/15.05.2018 г. на С. Г. С., действаща в лично качество и като пълномощник на С. И. С., против определение № 1376/27.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1973/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната им частна жалба с вх. № 159002/08.12.2016 г. и е прекратено производството по делото .
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна и разглеждане на жалбата по същество.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
С атакуваното определение Софийски апелативен съд се е произнесъл по редовността на частна жалба с № 159002/08.12.2016 г., подадена от С. Г. С., против разпореждане № 529/09.01.2013 г., постановено по гр.д. № 13600/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената от нея, чрез процесуалния ? представител адв. И. И., искова молба с вх. № 99205/03.10.2012 г., е върната. Въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е просрочена и я е оставил без разглеждане. Посочил е, че атакуваното разпореждане № 529/09.01.2013 г. по гр.д. № 13600/2012 г. по описа на Софийски градски съд е връчено на редовно упълномощения адвокат на 22.01.2013 г., поради което срокът за обжалването му е изтекъл на 30.01.2013 г. Частна жалба е подадена на 08.12.2016 г. – почти четири години след изтичане на срока за обжалване, поради което на основание чл. 262,ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде върната.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са задължени да се съобразяват с тях. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК жалбата се връща, когато е подадена след изтичане на срока за обжалване. Срокът за обжалване на определение, респективно разпореждане, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото е едноседмичен, считано от съобщаване на съдебния акт – чл. 275, ал. 1 ГПК. Разпореждане № 529/09.01.2013 г. по гр.д. № 13600/2012 г. по описа на Софийски градски съд е връчено на адв. И. И. на 22.01.2013 г., следователно срокът е изтекъл на 29.01.2013 г., а подадената частна жалба с вх. № 159002/08.12.2016 г. е просрочена.
Неоснователни са оплакванията на страната, че не е редовно уведомена за разпореждане № 529/09.01.2013 г. по гр.д. № 13600/2012 г. по описа на СГС. Действайки като пълномощник на С. Г. С. по гр.д. № 12397/2011 г. по описа на СГС адв. И. е подал „молба“ с вх. № 99205/03.10.2012 г., с която съдът е приел, че са предявени нови искови претенции и не ги е приел за съвместно разглеждане по вече образуваното дело 12397/2011 г. Въз основа на постановено в открито съдебно заседание на 04.10.2012 г. определение по чл. 210, ал. 2 ГПК пред Софийски градски съд е образувано ново гр.д. № 13600/2012 г., по което са дадени съответни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба с разпореждане от 07.12.2012 г. Процесуалният представител адв. И. И. е разполагал с правомощия да представлява ищцата по делото, включително и да получава съобщения от съда на посочения от него адрес, поради което се явява и съдебен адресат на страната. Правомощията му произтичат от дадения мандат в провелото се открито съдебно заседание на 04.10.2012 г. по гр.д. № 12397/2011 г. и представеното пълномощно, видно от съставения протокол от съдебно заседание. На това заседание се е явила лично и самата ищца С. Г. С.. При положение, че страната е искала новите искови претенции да се разгледат по вече образуваното дело, не може да се приеме довода ?, че не била давала пълномощия на адвоката да я представлява по новообразуваното не по нейна воля дело. Дори да се приеме, че на 10.10.2012 г. С. Г. С. е оттеглила пълномощията си от адв. И., то такова заявление е направено с писмена молба единствено по гр.д. № 12397/2011 г. по описа на СГС. Ако страната е искала да оттегли правата на пълномощника си и по друго дело е следвало да уведоми съда за това съгласно разпоредбата на чл. 35 ГПК. Такива са императивните изисквания на закона, а ищцата с притежаваната от нея квалификация на дипломиран юрист, е запозната с тях. Ето защо разпореждането за връщането на исковата молба по гр.д. № 13600/2012 г. по описа на СГС на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е връчено на 22.01.2013 г. на страната редовно чрез упълномощен от нея адвокат. Срокът за обжалването на постановено разпореждане е едноседмичен от съобщаването му, както е посочено и в съдебния акт и е изтекъл на 29.01.2013 г. Частна жалба срещу разпореждане № 529/09.01.2013 г. е подадена след изтичане на законоустановени срок – едва на 08.12.2016 г. Пропускането на срока води до нередовност на подадената жалба и производството по нея е недопустимо, поради което правилно и законосъобразно съдът е приложил чл. 262 ал. 2, т. 1 ГПК и я е върнал.
Оплакванията във връзка със заинтересованост на състава на съда са несъстоятелни, още повече, че до подаването на настоящата частната жалба С. Г. С. не е упражнила правото си да поиска отвод чл. 23, ал. 1 ГПК на член от състава на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1376/27.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1973/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивна частна жалба с вх. № 159002/08.12.2016 г. и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: