О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 13.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.Драгнев ч.гр.д. № 878 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. И. С. срещу определение № 3853 от 17.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. №5329 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е оставена без разглеждане частната и жалба срещу разпореждане от 6.10.2016 г. по гр. д. № 721 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд за оставяне без движение на подадената от нея искова молба поради невнесена държавна такса.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е претърпяла множество болки и страдания, които трябва да бъдат обезщетени на основание чл.45 от ЗЗД, а неразглеждането на иска поради невнасяне на държавна такса представлява отказ от правосъдие. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане на частната жалба срещу разпореждането за оставяне на делото без движение по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Софийския апелативен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че разпореждането на Софийския окръжен съд за оставяне на исковата молба без движение не е от категорията на преграждащите актове или на актовете, чиито инстанционен контрол е изрично предвиден в процесуалния закон. Затова въззивният съд е счел, че разпореждането не подлежи на обжалване и е оставил без разглеждане частната жалба срещу него. Този извод съответства на процесуалния закон и на приложимата практика на ВКС, съдържаща се в т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определения № 632 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5763/2014 г. на I Г. О. на ВКС, № 119 от 14.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2014 г., IV Г. О. на ВКС № 582 от 29.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6788/2013 г., I Г.О. на ВКС № 339 от 9.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5094/2016 г., I Г.О., ГК, № 627 от 2.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2265/2016 г., II Т. О., ТК, № 418 от 12.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1644/2016 г., I Т. О., ТК и много други. Според тази практика разпореждането по чл.129, ал.2 от ГПК, с което съдът съобщава на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, не е преграждащ акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не подлежи на обжалване пред по-горната инстанция. Актът на въззивния съд не представлява отказ от правосъдие, както твърди частният жалбоподател, тъй като правилността на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение може да бъде контролирана при евентуално обжалване на преграждащия развитието на производството акт по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3853 от 17.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5329 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: