– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. София 14.02.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12.12.2018 (дванадесети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3349 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 95 955/11.07.2018 година, подадена от М. Д. Д., срещу определение № 13 043/08.06.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 10 013/2014 година.
Определението на Софийски градски съд се обжалва в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба с вх. № 1 010 353/10.03.2014 година, допълнена с частна жалба с вх. № 28 473/10.03.2014 година и с частна жалба с вх. № 1 010 880/11.03.2014 година, всичките подадени от М. Д. Д. срещу определение от 24.02.2014 година на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 37-ми състав, постановено по гр. д. № 42 277/2013 година, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото.
В частната си касационна жалба М. Д. Д. излага твърдения, че в посочената част обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено като се постанови друго, с което молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК бъде уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
М. Д. Д. е уведомен за обжалваното определение на 02.07.2018 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 95 955/11.07.2018 година, като е подадена по пощата на 09.07.2018 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийски градски съд е приел, че по делото е налице липса на доказателства установяващи предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Наложените с постановления на НАП обезпечителни мерки не били основания за освобождаване от държавна такса по делото. В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК били посочени изчерпателно обстоятелствата, които се преценяват от съда за да бъде направен извод за освобождаване на дадено физическо лице от задължение за внасяне на държавна такса. В същата било указано, че единствено имущественото състояние се установява с декларация, а всички останали обстоятелства се установявали с писмени доказателства. След извършена служебна справка с ТР съставът на Софийски градски съд бил констатирал, че М. Д. Д. е вписан като управител и съдружник в множество търговски дружества, които не били обявени в ликвидация или несъстоятелност, с оглед на което можело да се направи извод, че тези дружества развиват търговска дейност. Липсвали доказателства тези търговски дружества да са с отрицателен финансов баланс. Нямало доказателства, че Д. е регистриран в Бюрото по труда, за да се приемело, че е безработен и не получава доходи. Въз основа на това съставът на Софийски градски съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК и подадената от М. Д. Д. молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото е неоснователна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Д. сочи, че са налице предвидените в разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. За да се осъществи обаче това на първо място следва да бъде изпълнена основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за това а именно да бъде формулиран конкретен правен въпрос, който е включен в предмета на делото и затова е бил разглеждан от съда като е обусловил правните му изводи в обжалвания акт. Задължението за формулирането на този въпрос, както е посочено и в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е на касатора, като съдът може само да уточни и конкретизира, но не и да го изведе от съдържанието на касационната жалба или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея. В конкретния случай М. Д. Д. не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който да е свързан с посочените по-горе решаващи правни изводи на състава на Софийски градски съд. Посоченото от него, че постановяването на обжалваното определение представлявало изпълнение на поредната поръчка за действия срещу него и това от какво се доказвало това, както и доводите по съществото на спора, не представлява правен въпрос, който да послужи като основание за допускането на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Поради липсата на правен въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК и без да се извърша преценка за наличието на предвидените в двете разпоредби допълнителни предпоставки за това, в който смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Д. е поискал допускане на обжалваното определение до касационен контрол и на посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за това. В посочената разпоредба се съдържат три самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, като в случая не е налице нито едно от тях. Липсват обстоятелства, от които би могъл да бъде направен извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение на Софийски градски съд, а такива не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на подадената от М. Д. Д. частна касационна жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, а именно очевидна неправилност. Въззивният съд е приложил действаща правна разпоредба, като няма данни това да е направени в противния на вложения в тази разпоредба смисъл, в който случай неправилността би била очевидна. При липса на такива, за да направи извод дали съставът на Софийски градски съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК ще следва да бъде извършена преценка на фактите и обстоятелствата по делото. Тази преценка обаче не може да бъде извършена във фазата на допускането на обжалваното определение до касационен контрол, а едва впоследствие, ако касационното обжалване бъде допуснато. При нея се извършва проверка на правилността на обжалвания съдебен акт на посочените от касатора основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Затова тя е последваща и основанията, на които тя се извършва не могат да послужат и като основания за допустимост на касационното обжалване тъй като това би довело до заличаване на границите между проверката за допустимостта на касационното обжалване и проверката за правилността на обжалвания съдебен акт, в какъвто смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 13 043/08.06.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 10 013/2017 година. по подадената срещу него от М. Д. Д., частна касационна жалба с вх. № 95 955/11.07.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13 043/08.06.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 10 013/2014 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.