Определение №72 от 15.2.2019 по гр. дело №2295/2295 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 72

София, 15.02.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2295 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „АГРОБИЗНЕСИНФОРМ” АД против решение № 2530 от 05.12.2017 г. по гр.д.№ 1049/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 20601/2014 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен, предявеният от касатора отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК против страните по изп.д.№ 20148160401097/2014 г. на ЧСИ И. К.: „Водно строителство 2000” АД / длъжник/ и И. Т. И. /взискател/ да се признае за установено, че движима вещ – преместваемо съоръжение, представляващо сглобяемо дървено бунгало тип „Алпийско” не е собственост на длъжника „Водно строителство 2000” АД
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон относно това кога се счита за сключена сделка за прехвърляне право на собственост върху движима вещ срещу погасяване на дълг по чл. 65, ал.2 ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необсъждане на всички събрани доказателства и за необоснованост на извода, че не е доказана продажба на движимата вещ преди извършване на описа.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос, но се твърди противоречие със съдебната практика на ВКС: Р № 211/30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. ІІ т.о., Р № 252 от 03.01.2013 г. по т.д.№ 1067/2011г., ІІ т.о. и Р № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. І т.о. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в това, че съдът необосновано приема че процесната движима вещ не е придобита от дружеството-ищец преди извършване на описа, като съдът не обсъдил многобройните писмени доказателства, че не били обсъдени всички оплаквания във възивната жалба, поради което и решението било необосновано.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че предявеният иск по чл. 440 ГПК е допустим, до колкото ищецът твърди, че е бил собственик на процесната движима вещ – сглобяемо бунгало от преди описа, като за допустимостта на този иск не е необходимо да е бил във владение на тази вещ към същия момент. По същество, съдът е констатирал, че ищецът се позовава на договор от 24.02.2014 г. за прехвърляне на собственост срещу погасяване на задължение по чл. 65, ал.2 ЗЗД и фактура към него, която не е осчетоводена. С този договор, длъжникът по изпълнителното дело „Водно строителство 2000” АД е продал на касатора процесното бунгало за погасяване на дълга му към „Процес” ООД. Последното дружество е прехвърлило вземането си към „Водно строителство 2000” АД с договор за цесия от 13.02.2014 г. Касаторът е сключил предварителен договор за бунгалото на 01.10.2014 г. Към момента на извършване на описа на 20.10.2014 г. в имота е намерено третото лице Н. Н. П., който е назначен за пазач. Той не е заявил права върху вещта, върху която е насочено изпълнението. Фактура за продажба на бунгалото на Н. Н. е съставена на 05.12.2014 г. – след извършване на описа. С отговора към исковата молба, взискателят И. И. изрично е оспорил достоверността на датата на договора, с който длъжникът се е разпоредил с бунгалото в полза на ищеца / сега касатор/, твърдял е, че е антидатиран. Оспорил е и твърдението за предаване на владението на бунгалото от длъжника на третото лице. Въззивната инстанция е приела, че при заявеното оспорване на датата на договора и след надлежно дадени указания на ищеца за лежащата върху него доказателствена тежест да установи достоверност на датата чрез някои от способите, предвидени в чл. 181, ал.1 ГПК, този договор е непротивопоставим на взискателя по изпълнителното дело, а обстоятелството, че Н. Н. е в имота към момента на описа не доказва предаване на владението на основание предварителен договор или договор за продажба, след като той не е заявил права върху описаната вещ. Осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит са обсъждани само като обстоятелства, чрез които може да бъде доказана достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК чрез възпроизвеждане съдържаноието на документа с оспорената дата в друг официален документ.
В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос по наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, което е основание да не се допуска касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и противоречие на въззивното решение с цитираните решения на ВКС. С Р № 211/30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. ІІ т.о., Р № 252 от 03.01.2013 г. по т.д.№ 1067/2011г., ІІ т.о. и Р № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. І т.о., посочени от касатора се разяснява, че фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо сключване на договор за продажба на движима вещ, тъй като законът не изисква специална форма. Отсъствието на реквизити във фактурата и това, че не е осчетоводена не е основание за да се приеме, че няма продажбено правоотношение, защото за склучването на договора за продажба на двжими вещи важат общите правила на ЗЗД, според които сделката продажба е консенсуална и се счита сключена с постигане на съгласие, когато вещта е определена, или с отделя нето на вещта от рода, съгласно чл. 24, ал.2 ЗЗД. Тази съдебна практика обаче е неотносима към настоящия спор, тъй като основният спорен въпрос не се отнася до това дали е сключен договор за продажба между длъжника и ищеца, /договорът за продажба е действителен и когато има за предмет чужда вещ/, а дали този договор е противопоставим на взискателя, а за да е противопоставим е необходимо да има достоверна дата преди извършване на описа /чл.453, ал.4 ГПК/. Съдът е обсъждал осчетоводяването на съставената фактура и регистриране на сделката по ДДС за ползване на данъчен кредит, защото ако такива действия бяха направени, т.е. ако продажбата бе възпроизведена в официален документ, съгласно чл. 181, ал.1 ГПК, той би имал достоверна дата от датата, на допумента, в който е възпроизведен. Тъй като смисълът на съставянето на фактурата, осчетоводяването и декларирането /регистрирането по ДДС са посочени като евентуални възможности за установяване на достоверна дата от преди описа, а и защото касаторът не е посочил способ по чл. 181, ал.1 ГПК, за да докаже достоверна дата, цитираната съдебна практика е неотносима към спорния въпрос по делото Затова не е доказано и допълнителното основание за допускане до касация.
Второто наведено основание за допускане до касация е по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Като такава твърди необсъждане на доказателства и оплаквания във въззивната жалба. Това основание касае неправилност на съдебно решение, но за да е основание за допускане, неправилността на решението следва да е очевидна, т.е. да произтича от съдържанието на решението, или да е в особено тежка степен в някое от трите форми на неправлиност, посочени в чл. 281, т.3 ГПК, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението поради нарушение на материалния закон, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая касаторът сочи като неправилно приложен материалния закон, който не изисква форма за договора за продажба на движими вещи, защото съдът е изискал фактурата да бъде осчетоводена. Както вече се посочи, съдът не е приел, че такъв договор не е сключен, а че е непротивопоставим на взискателя, поради това, че касаторът не установява, че тази продажба е с достоверна дата от преди описа. Не е нарушена императивна правна норма, а напротив, спазена е нормата на чл. 181 и чл. 453, т.4 ГПК, които определя изчерпателно способите, чрез които може да се докаже достоверна дата по отношение на третите лица по отношение на частни документи, които засягат правата им при започнато изпълнително производство.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторът твърди необсъждане на доказателства – съставена фактура за първата сделка, приемо-предавателен протокол за предаване на бунгалото. Тъй като е оспорена датата на договора, то фактурата, в която е възпроизведен, като основание за съставянето й също е оспорена и по отношение на нея също не е доказана достоверна дата. При описа Н. Н. е намерен в бунгалото, но той не е заявил самостоятелни права / облигационни, или вещни/ върху вещта, поради което от факта, че е намерен от ЧСИ в бунгалото не може да се прави извод, че длъжникът е продал на касатора вещта, върху която е насочено изпълнението с достоверна дата от преди описа. Доказателствата са обсъдени и от тях е формиран този извод, поради което не е налице немотивираност на решението или пълна липса на мотиви. В тях е отговорено на всички оплаквания във въззивната жалба, като е формиран крайният извод за неоснователност на иска, формиран от събраните и анализирани доказателства. Затова и на второто заявено основание по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2530 от 05.12.2017 г. по гр.д.№ 1049/2017 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от „АГРОБИЗНЕСИНФОРМ” АД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top