3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 16.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1309 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №38, постановено на 29.01.2018г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№2655/2017г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№1495/11.05.2017г., подадена от И. Р. Р. срещу решение №39 от 03.04.2017г. по в.гр.д.№28 от 2017г. на Силистренския окръжен съд, ГО в частта, с която е потвърдено решение №588 от 09.12.2016г. по гр.д.№1292/2015г. на Силистренския районен съд за осъждане на съделителката И. Р. Р. да заплати на Р. Н. Г. сумата от 140лв. полезни разноски и сумата 3150лв. подобрения в допуснатата до делба жилищна сграда с идентификатор 66425.501.544.1, изградена в държавно дворно място с площ от 159кв.м., представляващо имот с идентификатор 66425.501.544 по кадастралната карта на [населено място].
Определението е обжалвано от И. Р. Р.. Поддържа, че доколкото в подадената от нея касационна жалба срещу решението на въззивния съд се твърди, че в частта по сметките същото е недопустимо /съдът неправилно е квалифицирал предявения иск и не го е подвел под приложимата правно квалификация/, и доколкото ВКС е длъжен и служебно да допусне обжалвания акт до касационен контрол при съмнения за неговата допустимост, то първо следва да се извърши преценката по ал.2 на чл.280 ГПК и едва след това да се преценява цената на иска по чл.280, ал.3 ГПК. Моли определението да бъде отменено и да бъде допуснато касационно обжалване с оглед проверка за допустимостта на въззивното решение.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалбата Р. Н. Г. изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от И. Р. Р. касационна жалба срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 03.04.2017г. по в.гр.д.№28 от 2017г. в частта, с която с която е потвърдено решение №588 от 09.12.2016г. по гр.д.№1292/2015г. на Силистренския районен съд за осъждане на съделителката И. Р. Р. да заплати на Р. Н. Г. сумата от 140лв. полезни разноски и сумата 3150лв. подобрения в допуснатата до делба жилищна сграда следва да бъде оставена без разглеждане , тричленният състав на І ГО на ВКС е приел, че се касае за въззивно решение по обективно съединени с иска за делба искове с цена под 5000лв. и поради това съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция пред изменението с ДВ бр.86 от 2017г., сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК/, решението на Силистренския окръжен съд в тази част не подлежи на касационно обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина, че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. преди изменението, обн.ДВ.бр.86/2017г., а сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК/ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК изрично предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. В случая във втората фаза на делбеното производство са заявени по реда на чл.346 ГПК за общо разглеждане при условията на последващо обективно съединяване искове за заплащане на извършени разноски за запазване на общата вещ в размер на 140лв. и за извършени в същия имот подобрения на стойност 3150лв. Претендираните суми по всяка една от тези претенции са под 5000лв. и съответно решението по въззивното дело не може да подлежи на касационно обжалване в частта, с която съдът се е произнесъл по така заявените искове.
Неоснователен е доводът, че в хипотеза, при която съществува съмнение за недопустимост на въззивното решение, касационното обжалване следва да се допусне, дори цената на иска да е под установения в чл.280, ал.2 ГПК /сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК/ размер.
Трайна, последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че проверката по допустимостта на въззивните решения се извършва в производството по чл.280 и сл. ГПК, но при спазване на установеното в чл.280, ал.2 /ред. преди изменението, обн.ДВ.бр.86/2017г., сега чл.280, ал.3 ГПК/ ограничение. ВКС извършва проверка по допустимостта само на онези въззивни решения, които подлежат на касационно обжалване, т.е. по отношение на които разполага с такова правомощие. Процесуалният закон не установява различен режим по допустимостта на касационното обжалване за неправилните, недопустимите и нищожни въззивни решения. Съображения в този смисъл се съдържат в мотивите към т.3 от ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС и т.8 от ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС и последователно се провеждат от тричленните състави на ГК и ТК на ВКС при извършването на преценката за допустимостта на касационното обжалване.
Изводът за недопустимостта на касационното обжалване се основава на установено в процесуалния закон императивно процесуално изискване, а не на правилността или допустимостта на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №38, постановено на 29.01.2018г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№2655/2017г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№1495/11.05.2017г., подадена от И. Р. Р. срещу решение №39 от 03.04.2017г. по в.гр.д.№28 от 2017г. на Силистренския окръжен съд, ГО в частта, с която е потвърдено решение №588 от 09.12.2016г. по гр.д.№1292/2015г. на Силистренския районен съд за осъждане на съделителката И. Р. Р. да заплати на Р. Н. Г. сумата от 140лв. полезни разноски и сумата 3150лв. подобрения в допуснатата до делба жилищна сграда с идентификатор 66425.501.544.1, изградена в държавно дворно място с площ от 159кв.м., представляващо имот с идентификатор 66425.501.544 по кадастралната карта на [населено място].
ОСЪЖДА И. Р. Р. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Р. Н. Г. сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски-заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: