Определение №72 от 17.1.2014 по ч.пр. дело №3748/3748 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 72

[населено място], 17.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3748/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на М. – [населено място], представлявано от М. А. Х. – , чрез адв. К. С. срещу определение № 1685/4.06.2013г., постановено по ч.гр.дело № 1686/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на частния жалбоподател срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1002/2013г. на Пловдивския районен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Счита за неправилно становището на състава на Пловдивския окръжен съд за просрочие на частната жалба, след като съобщението на заповедния съд е изпратено на адрес различен от този на Мюсюлманското изповедание, и на второ място правния интерес на жалба обосновава с обстоятелството, че страна по материалното и процесуалното правоотношение е религиозната институция, а не М. в [населено място] като неправосубектно лице.
В отговор на частната жалба адв. Г., като си на пълномощник на П. П. Д., изразява подробно становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но същата е неоснователна.
Жалбоподателят не разполага с право на жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като не е страна в заповедното производство. Страни в заповедното производство са заявителят П. П. Д. и посоченият като длъжник М. о – [населено място], като издател на записа на заповед от 1.08.2010г. за сумата от 14 000 лв. По делото не се твърди, че след издаването на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е настъпило правоприемство от М. на М. – Пловдив, като поделение на религиозната институция, обратното поддържа, че настоятелството не е регистрирано по искане на Мюсюлманското изповедание като поделение, за да придобие статут на юридическо лице – чл. 33 от Устава на религиозната институция. Процесуално правоприемство настъпва само при редовно възникнало процесуално правоотношение. Разпоредбата на чл. 230, ал.2 ГПК е относима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение/ спр. определение №160 по ч.т.дело №114/2009г., определение № 352 по ч.т. дело № 218/2008г., определение № 341 по ч.т.д. № 315/2008г. на ВКС, ТК и др./ Издадената заповед за незабавно изпълнение подлежи на обезсилване от съда, който е постановил издаването й, когато е издадена по отношение на неправосубектно лице. Правоприемство в хода на заповедното производство може да настъпи, ако длъжникът е починал, респ. е загубил правосубектност като юридическо лице след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, какъвто не е случай. Настоящият състав на ВКС не се произнася по въпроса за правосубектността на М. – [населено място] – длъжник в заповедното производство, поради липса на частна жалба от него. Що се касае до правосубектността на М. – М. Пловдив същото е заличено като юридическо лице с решение от 21.07.2010г., постановено по ф.д. № 168/2009г. на Пловдивския окръжен съд. От настоятелството обаче няма подадена частна жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд, с което му е върната частната жалба по чл.419 ГПК като процесуално недопустима и в тази част определението е влязло в сила.
На ответника по касация не се присъждат разноски тъй като не е направено искане по чл.81 ГПК.
В заключение, обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1685 от 4.06.2013г., постановено по ч.гр.дело №1686 /2013г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top