3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1961/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. З. Г. от[населено място], чрез адв. К. И. К. от В. срещу решението на П. окръжен съд от 21.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 492/2009 г. за потвърждаване на решението на П. районен съд от 17.ІV.2009 г. по гр.д.№ 4409/2008 г., с което са отхвърлени предявените от него искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения по чл. 281 т.3 от ГПК – на материалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор от [фирма] чрез пълномощника му юрисконсулт С. А. В., в който се поддържа, че не са налице изискванията на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване, евентуално се изтъква, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК във връзка с чл. 62 ал.2 от ГПК, видно от клеймото върху пощенския плик, с който е изпратена, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
За да остави в сила решението за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, Плевенският окръжен съд е препратил към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК относно законосъобразността на подбора съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ. Ищецът В. З. Г. е работил като “техник ел.машини и апарати мерене ниско напрежение” в Дирекция “Мерене и управление на данни”, направление Г.. През месец VІ.2008 г. е извършено масово съкращение на работници и служители в Ч., като от работната площадка Г. е било необходимо да се съкратят 12 работни места. Извършен е подбор, като в писмената оценка за ниво на изпълнение на трудовите задължения на ищеца е посочено 5.2, докато в протокола за подбор от 25.ІV.2008 г. е посочена обща оценка 12, от които 7 за квалификация ( максимална по размер по този показател) и 5 за ниво на изпълнение на трудовите задължения. Съставената комисия по подбора е оценявала всички работници на позицията на ищеца В. Г. в съответствие с установените критерии за преценка на изпълнение на трудовите задължения, докато данните за квалификация са били получени направо от “Човешки ресурси” при ответното дружество. Разпитани са по делото като свидетели, посочените от ответника лица : прекия ръководител Н. Ф. и Ю. Й., член на комисията по подбор. От показанията на прекия ръководител се установява обективния подход при оценка на работата на ищеца – отразени са както положителните, така и отрицателните му качества в трудовия процес, като основното съображение за намаление на оценката е поради употребата на алкохол по време на работа, констатирана лично от свидетеля, за което е бил сигнализиран по-висшестоящ ръководител. Право на работодателя е да преценява нивото на изпълняване на трудовите задължения и в изпълнение на посоченото правомощие е поставена оценка 12, която е довела при извършения подбор до съкращаване на ищеца. При положение, че последният употребява алкохол по време на работа, която е свързана с измерване на напрежение на ел.мрежа, това го прави в посочените случаи негоден за изпълнение на трудовите му функции, поради което няма основание за корекции в поставената оценка за ниво на изпълнение на трудовите задължения, което от друга страна не е и в правомощията на съда при осъществяване на контрол върху прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ.
Поставеният въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК за липса на конкретни доказателства за дадените оценки по критерия “квалификация” на участвалите в подбора лица не обуславя необходимост от допускане на касационно обжалване. Извършените преценки на всички работници по този критерий са по еднообразен начин от служители в “Човешки ресурси” към ответното дружество, като на ищеца е дадена максималната оценка по него. Този въпрос не е поставен в исковата молба и се поставя за пръв път във въззивната жалба, но той не е такъв, по който е допустимо соченето на нови факти и доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Поставеният въпрос относно твърдения за неспазване на процедурата по извършване на масови съкращения по смисъла на чл. 130а от КТ няма отношение към решаване на спора по настоящото дело за законността на уволнението на ищеца поради съкращение на щата.
Формулираният въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК относно представителната власт на лицето, издало заповедта за уволнение, е поставен в писмената защита пред първата инстанция, но в решението си Плевенският районен съд е приел, че по този довод няма основание да се произнася, тъй като това противоречи на концентрационното начало в гражданския процес. Въззивният съд не е споделил това съображение, като е счел, че за валидността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдът е длъжен да следи и служебно и евентуално да констатира нейната нищожност. ВКС намира, че по КТ не съществува категория нищожност като порок на трудовия договор – според чл. 344 от КТ се иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а не обявяване нищожността му. В исковата молба и в съдебно заседание ищецът не се е позовал на липса на представителна власт на издателя на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а още с отговора на исковата молба ответникът е приложил към заповедта и пълномощно (стр. 93 на първоинстанционното производство), с което членовете на Управителния съвет на ответното АД са упълномощили П. Л. в направление “Човешки ресурси”да подписва от името на дружеството трудови договори, допълнителни споразумения и прекратяване на трудовоправните отношения на работници и служители на дружеството, с изключение на директорите на дирекции, началници на отдели, които не са към дирекции и т.н. Върху това пълномощно е положен спесимен на пълномощника, който съвпада с подписа за работодател върху атакуваната заповед от 27.VІ.2008 г. Тези писмени доказателства не са оспорени по чл. 193 от ГПК, от което следва преклудиране на възможността да се сезира съда с оспорване на представителната власт.
С оглед на изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд е неоснователно, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. При този изход на спора в производството по чл. 288 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата 150 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Направеното искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция в отговора на касационната жалба е несвоевременно – след изтичане на срока по чл. 248 ал.1 от ГПК от съобщаване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 479 от 21.VІІ.2009 г. на П. окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 492/2009 г.
ОСЪЖДА В. З. Г. от[населено място], ул. Х. Д. № 8 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], ул. Ц. С. № 330 сумата 150 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: