О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София 21.02.2011
Върховният касационен съд на Р. България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 февруари 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 342/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. И. К. като пълномощник на В. Д. Й. против определението от 13.04.2010 г. по ч.гр.д. № 11966/2010 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение подадената от В. Д. Й. частна жалба против решението от 23.07. 2009 г. по гр.д. № 30912/07 г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по искането по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт от 21.07.2006 г., т.VІ, дело № 928/06 г. на нотариус Д. Л. Д. за покупко- продажба на недвижим имот. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че определението следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба са посочени четири въпроса, които всъщност представляват различни формулировки на един и същ правен въпрос- може ли да бъде отменен по реда на чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ нотариален акт, обективиращ прехвърлителна сделка или подлежат на отмяна по този ред само констативните нотариални актове. За да обоснове противоречиво разрешаване на този въпрос, жалбоподателката се позовава на решение № 2102 от 17.01.2003 г. по гр.д. № 2670/01 г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 06.07.2004 г. по гр.д. № 2654/02 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 333 от 26.04.1985 г. на ІІ г.о., решение от 12.01.2009 г. по гр.д. № 3091/07 г. на Софийски районен съд.
Ответниците В. Г. А., М. Николова П. и А. К. Д. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да прекрати производството по делото в частта относно заявеното от ищцата искане за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ на нотариалния акт от 21.07.2006 г., т. VІ, дело № 928/06 г., съдът е приел, че същото е недопустимо, тъй като на отменяване подлежат само констативните нотариални актове, но не и тези, материализиращи правни сделки. Въззивният съд е споделил изцяло това разрешение, като се е позовал на съдебната практика – ТР № 178/86 г. на ОСГК на ВС и на някои решения на ВКС по конкретни казуси, посочени в мотивите на въззивното определение, които съдържат разрешение в този смисъл.
Поставеният в изложението правен въпрос е пряко свързан с решаващите изводи на съда и обуславя постановения от него резултат, поради което удовлетворява общото изискване за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Действително представените с частната касационна жалба решения на ВКС, постановени по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, формално установяват противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата – с решение № 2102 от 17.01.2003 г. по гр.д. № 2670/01 г. на ІV г.о. на ВКС като последица от уважаването на предявен иск за собственост е постановено отменяването на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ на нотариален акт за покупко- продажба, а с решението от 06.07.2004 г. по гр.д. № 2654/2002 г. на ІV г.о. – на нотариален акт за дарение. Това противоречие обаче към настоящия момент е преодоляно с постановените от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че на отменяване или изменяване по реда на чл.431, ал.2 ГПК/ отм./, аналогичен на чл. 537, ал.2 ГПК, подлежат само констативните нотариални актове. В този смисъл решение № 483 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 991/09 г. и решение № 322 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 777/09 г. на ВКС, І г.о., в които е прието, че нотариалните актове, с които се оформят сделки имат правопораждащо /конститутивно/ действие. Когато сделката е сключена при порок, който води до нищожност или унищожаемост, или когато тя е развалена или отменена, легитимиращия ефект за приобретателя ще отпадне с вписване на съдебното решение, с което е установен порокът, или с което е постановено разваляне или отмяна на сделката. Даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на формираната с посочените решения на ВКС практика, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 13.04.2010 г. по ч.гр.д. № 11966/2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: