О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№72
гр. София, 21.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията ДОНКОВА ч. гр. д. № 156/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 100631/07.08.2019 г. от Н. С. Г., чрез адв. В. Я., срещу определение от 16.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7983/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на определение от 19.06.2019 г., с което е оставена без уважение частната жалба на молителя. В частната жалба е направено искане за преюдициално запитване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като обсъди данните по делото, намира следното:
С въззивното определение от 19.06.2019 г. е потвърдено определение от 28.05.2019 г. на Софийски районен съд, 162 състав, постановено по гр. д. № 26867/2018 г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок за изпълнение на дадени указания. С определение от 09.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4915/2019 г. на ВКС, Второ г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Ищецът по делото Н. С. Г. /жалбоподател в настоящото производство/ е подал молба с правно основание чл.250, ал.1 ГПК за допълване на въззивното определение, с искане съдът да се произнесе дали е налице съответствие между нормата на чл.64, ал.2 ГПК и актовете на Съда на Европейския съюз.
С обжалваното определение, подадената молба за допълване е оставена без разглеждане, като е посочено, че съдът се е произнесъл по цялото искане и предмет на делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II-ро г. о., намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Непълно е решението, в което съдът се е произнесъл по част от спорния предмет. Непълнотата трябва да е от такъв характер, че да може да се отстрани без да се посяга на вече постановеното решение и без да се стига до постановяване на друго решение, различно от вече постановеното. Не е налице непълнота, отстранима по реда на чл.250 ГПК, в случаите, когато съдът не е обсъдил всеки един отделен аргумент на жалбоподателя, изложен в подкрепа на неговата теза, но се е произнесъл по същество на целия спорен предмет, с който е бил сезиран.
В конкретния случай, искането за допълване на постановеното в развилото се частното производство съдебно определение е обосновано от молителя с желанието му съдът да се произнесе по поставени четиринадесет въпроса, касаещи съответствието с Конституцията на Република България и приложимостта на правото на ЕС, решения на Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека, както и да сезира ВКС за иницииране на производство пред Конституционния съд на Република България и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните правни въпроси: 1. „Съответства ли на КРБ текстът на ГПК, въз основа на който съдът е задължен да върне ИМ и да прекрати делото поради забавено изпълнение на изискванията на съда?“; и 2. „Съответства ли на ПЕС и на практиката на СЕС и ЕСПЧ текстът на ГПК, въз основа на който съдът е задължен да върне ИМ и да прекрати делото поради забавено изпълнение изискванията на съда?“
Формулираните в молбата по чл.250 ГПК въпроси не са съставлявали част от подадената от жалбоподателя частна жалба срещу първоинстанционното съдебно определение, а са изведени за пръв път в постъпилата молба за допълване. С оглед на това, същите са извън предмета на спора, с който е бил сезиран съставът на Софийски градски съд, поради което за последния не е било налице задължение /а и правна възможност/ да се произнесе по тях. Непроизнасянето по направено от страната искане по чл.628 ГПК и чл.150 КРБ касае правилността на постановения съдебен акт с оглед правилното приложение на относима към делото правна норма, но стои извън въпроса за неговата непълнота по смисъла на чл.250 ГПК, поради което законосъобразно подадената от страната молба за допълване е оставена от решаващия състав без разглеждане като недопустима.
По отношение на направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, формулирано в настоящата частна жалба, съставът на ВКС, II г. о. счита, че същото не следва да бъде уважавано, тъй като не са налице предпоставките на чл.628 ГПК. Съгласно чл.628 и сл. ГПК, преюдициално запитване може да се отправи служебно от съда или по искане на страната в производството, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай, за решаването на спора не се налага прилагане и във връзка с това тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, а такива твърдения не се излагат и от самия жалбоподател, който твърди, че норма от българското национално законодателство е в противоречие с практиката и законодателството на ЕС, без дори да посочва конкретно приложима правна норма от европейския правопорядък.
Не е налице и необходимост от сезиране на Конституционния съд с формулираното в жалбата запитване, предвид липсата на изискуемото в чл.150 КРБ несъответствие между законовата разпоредба и нормите на Конституцията на Република България.
С оглед на изложеното, както и поради обстоятелството, че постановеното определение по чл.250 ГПК се явява правилно, същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на II-ро г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 7983/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: