О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 23.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1914/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. С. И. като пълномощник на И. Д. П. за допълване на определение № 56 от 07.02.2018 г. по гр.д. № 1914/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя му разноски по делото за касационната инстанция.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от [община], в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 56 от 07.02. 2018 г. по гр.д. № 1914/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от [община] касационна жалба против решение № 69 от 20.02.2017 г. по гр.д. № 703/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е било потвърдено решение № 62 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 533/2015 г. на Районен съд- Сливница, постановено при участието на [община] като трето лице- помагач на страната на ответника, с което К. Д. К. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на И. Д. П. владението върху недвижим имот, представляващ част от УПИ ХІІ-042235 по плана на [населено място], целият с площ 2 108 кв.м, представляваща 1/2 от бивш парцел VІІ-25 от кв. 20 по плана на селото от 1927 г., означена графически в приложената комбинирана скица към заключението на вещото лице, с площ 714 кв.м. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответника П. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 78, ал.10 ГПК третото лице дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Разгледана по същество е частично основателна.
Видно от данните по делото, молителят П. е подал отговор на касационната жалба, изготвен от адв. С. И., към който са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. От тези доказателства се установява, че за изготвяне на отговора на касационната жалба страните са договорили и молителят е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 1 200 лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски.
Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на делото/ спорният имот има пазарна цена 22016 лв./, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размера на сумата от 900 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 7, ал.2, т.4 и чл. 9, ал.3 от Наредба № № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248 ГПК ДОПЪЛВА определение № 56 от 07.02. 2018 г. по гр.д. № 1914/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА [община] да заплати на основание чл. 78, ал.10 ГПК на И. Д. П. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 900 / деветстотин/ лв.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. Д. П. за присъждане на разноски над този размер до размера на сумата 1 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: