О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 25.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3343 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. П., починала на 24.03.2019 г. – след подаване на касационната жалба и оставила за свои наследници Т. М. П., М. Т. М., И. Т. М. и С. Т. М..
Обжалва се решение № 41 от 08.02.2019 г. по гр.д.№ 1438/2018 г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е отменено решение № 876 от 16.07.2018 по гр.д.№ 5707/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответниците, че касаторката е собственик на сутеренния етаж от югоизточната масивна жилищна сграда-близнак с идентификатор …., находяща се в [населено място], [улица], съставляващ имот с идентификатор …. и вместо това е отхвърлен предявеният от нея положителен установителен иск за сутерена.
В частта, с която е потвърдено решението на РС, в частта му, с която е уважен иска по отношение на дворното място, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – Наредба № 5 за строителни правила и норми от 1977 г., действала до 1985 г. и за необоснованост на извода, че сутеренния етаж не съставлява самостоятелно жилище.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани три въпроса, за които се твърди противоречие със съдебната практика: Първият въпрос е: към кой момент и спрямо какви правила се прави преценката дали е възможен по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД предмета на договора, представляващ реализирано въз основа на одобрен архитектурен проект преустройство на помещения в сутеренния етаж в жилище. Вторият въпрос е: допустима ли е преценката дали е възможен по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД предмета на договора, представляващ реализирано въз основа на одобрен архитектурен проект преустройство на помещения в сутеренния етаж в жилище, след като архитектурният проект е одобрен от главният архитект на общината. По тези два въпроса се твърди противоречие с Р № 93 от 06.04.2012 г. по гр.д.№ 1548/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. По третият въпрос – дали преценката дали е възникнал годен обект на правото на собственост се следва от гледна точка съответствието на строителните правила и норми и параметрите на обекта, а не от проекта за него, се твърди противоречие с Р № 1301 от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 1057/2009 г. на ВКС, І гр.о. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса: може ли да се счита осигурено изискването за складово помещение на обекта, възникнал в резултата на преустройство в сутеренния етаж на двуетажна сграда – етажна собственост от наличието на таван-обща част. Първоначалната касаторка се позовава в изложението и на очевидна неправлиност на решението.
Ответниците по касация Х. А. А., М. П. А. и П. Х. А. молят да не се допуска касационен контрол, тъй като формулираните въпроси не са правни, а фактически, по тях съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, те не обуславят изхода от спора, а приложените решения са неотносими. Твърдят, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният положителен установителен иск за сутеренния етаж от югоизточната масивна жилищна сграда-близнак с идентификатор …., находяща се в [населено място], [улица], съставляващ имот с идентификатор …. е установено следното: С н.а. № …. г. А. Д. и С. А. С. са купили при равни права дворно място от 388 кв.м., съставляващо п. …. от кв. …. В него по одобрен проект от 1973 г. е изградена сграда с два близнака. Предмет на спора е сутеренния етаж от югоизточния близнак. Сградата е двуетажна със сутерен и таван, но всеки близнак е изграден като еднофамилно жилище със стълбище, от което се влиза директно в помещенията. Сутеренен етаж е полуподземен поради денивилацията на терена в тачи част. Таванският етаж е подпокривно пространство с достъп от стълбището. През 1984 г. главният архитект на общината е направил изменения на архитектурния проект по които без строително разрешение е реализирано преустройство на сутерена през 1985 г., като е отворен прозорец в противоатомното скривалище, отворена е врата – вход за сутерена от улицата и е преместено мястото на тоалетната. При това преустройство е затворен със стена достъпа до сутерена от стълбището за горния етаж. СТЕ е установила, че жилището е с височина около 2,47 м. при изискване за минимална височина – 2,50 м. Установено е, че таванът се ползва за складово помещение, включително и от ползващите сутерена. Безспорно е установено, че сутеренния етаж в една част попада под нивото на терена с около 80 см. до един метър, защото терена е с наклон. С н.а. № …. г. С. С. дарява на дъщеря си В. И. П. втория етаж от жилищната сграда и 1/4 ид.ч. от дворното място, като си запазва правото на собственост върху сутеренния етаж. На сина си Ж. С. А. тя е учредила право на строеж за първия етаж. След смъртта на И. А. С. /съпруг на С. С./, тя и неговите наследници продават с н.а. № …. г. на ищцата В. И. 13/14 ид.ч. от 1/4 ид.ч. от дворното място и сутеренния етаж от югоизточния близнак. С н.а. № …. г. В. И. П. продава на Н. А. М. жилището на втория етаж, който тя със съпругът си В. М. продават на ответника Х. А. А..
Така основният според въпрос е дали сутерена съставлява самостоятелно жилище или е принадлежност към жилището на етажите. По делото не е установено всеки от етажите да съставлява самостоятелно жилище до колкото стълбището е общо и от него директно се влиза в помещенията на първия и втория етаж.
РС е приел, че сутеренния етаж след преустройството съставлява самостоятелен етаж тъй като височината му е почти колкото минималната и има складово помещение, за каквото се ползва тавана. В този смисъл е бил отговорът на вещото лице от назначената СТЕ. Не е обсъждано, че сутеренния етаж се намира в полуподземен етаж.
Въззивният съд не е възприел СТЕ досежно това дали сутерена е самостоятелен обект на правото на собственост, като е приел, че това е правен въпрос. Посочил е, че промяната на предназначението на обслужващите помещения и преустройването им в жилищни не означава, че те придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище. За този извод се е позовал на съдебната практика – решение № 585/06.11.2003 г. по гр.д.№ 248/2003 г. на ВКС, І г.о. и решение № 873/17.10.2008 г. по гр.д.№ 6110/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. Въззивният съд е приложил чл.60 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство / ДВ бр. 69 и 70 от 1977 г. изм., бр. 99 от 24.12.1985 г., бр. 52 от 4.07.1986 г. и 64 от 15.08.1986 г., бр. 89 от 17.11.1989 г., бр. 91 от 13.11.1990 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./ според който, жилищните сгради се разделят на етажи, които могат да бъдат надземни, полуподземни и подземни, а височината на етажите се определя според предназначението им. но тълкувайки този текст във връзка с чл.61, ал.1 и ал.4 от същата наредба и по аргумент от него а проал, че жилищните етажи на сграда следва да бъдат надземни, т.е. над нивото на прилежащия терен. Този извод е изведен императивната норма на чл. 61, ал.4 от Наредбата, според която, при застрояване в стръмен терен частите, които попадат под нивото на прилежащия терен могат да се използват само за складови помещения, гаражи или други нежилищни помещения. Следователно в полуподземен етаж не могат да се изграждат жилищни помещения. Като е съобразил, че процесният сутеренен етаж попада частично 80 см под нивото за терена, съдът е приел, че той не съставлява жилище, т.е. самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не е могло да се запази собствеността само върху него. Затова е отхвърлен иска.
Първият поставен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и цитираната от касатора. Съдът е съобразил нормативният акт, уреждащ строителните правила и норми, който е действал към момента на извършване на преустройството извършване на първата сделка, след която сутерена остава самостоятелна собственост без жилищен етаж към него. Самото преустройство е извършено съобразно измененията в архитектурния проект, но те не предвиждат превръщането на сутерена в жилище. Отделно от това, цитираното в изложението решение № 93 от 06.04.2012 г. по гр.д.№ 1548/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. разглежда кога е налице невъзможен предмет правно или фактически. Прието е, че има възможността да се продаде реална част от сграда, която обаче по одобрен проект по-късно може да бъде преустроена в жилище. В конкретния случай е налице правна пречка сутерена да бъде жилище предвид разположението му в полуподземен етаж. Като сутеренен етаж, ищцата не може да го запази защото той не съставлява самостоятелно жилище а е принадлежност към главната вещ и я следва съгласно чл. 98 ЗС. Предвид изложеното, първият въпрос не удовлетворява основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос също не обуславя допускане до касация, тъй като не кореспондира на фактите по делото. Одобреното изменение на архитектурният проект от 1984 г. не предвижда преустройство на сутерена в жилище, а само преустройство на сутерена. Дали преустроеният сутерен отговаря на териториално устройствените изисквания за жилище е правен въпрос, който се разрешава от съда. В случая е била налице правна невъзможност за преустрояването на сутерена в жилище предвид наклона на терена и попадането на този етаж частично под нивото на терена, а този обективен факт не зависи от одобряването на измененията в първоначалния проект. Изводите на въззивния съд и по този въпрос не са в противоречие с цитираното решение.
По третия въпрос – дали преценката дали е възникнал годен обект на правото на собственост се извършва от гледна точка на съответствието на строителните правила и норми и параметрите на обекта или по проекта за него, в цитираното решение № 1301 от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 1057/2009 г. на ВКС, І гр.о. е прието, че следва да се съобразява фактическото положение на обекта на место. Именно това е извършил съда, като е съобразил състоянието и разположението на сутеренния етаж на место. Видно от протокола от съдебното заседание на 30.10.2017 г. при приемане на заключението на СТЕ, вещото лице е докладвало, че сградата е под нивото на земята 80-90 см и че има деневилация на терена, като в момента от 80 до 100 см. от сутеренния етаж са под нивото на земята и етажа е полуподземен. Предвид изложеното, третия въпрос не кореспондира на фактите по делото, поради което от него не зависи изхода от спора, а и изводите на съда не противоречат на цитираната съдебна практика.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса: може ли да се счита осигурено изискването за складово помещение на обекта, възникнал в резултата на преустройство в сутеренния етаж на двуетажна сграда – етажна собственост от наличието на таван-обща част. Този въпрос не е правен, а конкретен фактически, поради което не е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Отделно от това, решаващият мотив на съда, за да отхвърли иска е бил, че процесният сутеренен етаж се намира в полуподземен етаж, а не, че към него няма складово помещение. По делото е установено, че вещите, които са изнесени от този етаж са оставени на тавана, т.е. той се ползва като складово помещение, но този факт не променя решаващите изводи за отхвърляне на иска.
Първоначалната касаторка се е позовала и на основанието за допускане до касация, предвидено в чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Като такава сочи това, че съдът е преценявал невъзможността на предмета на сделката към 1985 г., когато е извършено преустройството, а не към 2000 г., когато е сделката, на която се позовават ответниците. Това становище не е съобразено с фактите по делото, защото отделянето на сутеренния етаж от жилищните етажи и третирането му като самостоятелен обект е направено за първи път със сделката по н.а. № …. г., когато С. С. С. дарява на дъщеря си В. И. П. втория етаж от жилищната сграда и 1/4 ид.ч. от дворното място, като си запазва правото на собственост върху сутеренния етаж в нарушение на чл. 98 ЗС въпреки, че към този момент тя не е притежавала жилище в тази сграда. Сделката не е обявена за нищожна, а принадлежността / в случая сутерена/ следва главната вещ – жилищните етажи. Следователно не е налице неправилно приложение на императивна правна норма, с което се свързва твърдяната очевидна неправилност на решението.
Следва да се отбележи, че очевидна неправилност е налице, когато решението е неправилно и неправлиността в една от трите й форми е особено тежка – може да се установи без да се извършва същинската касационна проверка. Очевидна неправилност поради нарушение на материалния закон е налице, когато не е приложение или неправилно е приложена императивна правна норма, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, като правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, или когато съдебният акт не е мотивиран /чл. 236, ал.2 ГПК/. В изложението не се твърдят такива нарушение на процесуалните правила.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Обжалваното решение съдържа разбираеми мотиви, от които се извежда постановеният диспозитив, поради което не е налице очевидна неправилност на решението и поради необоснованост.
Или в обобщение не се допуска касационно обжалване на нито едно от предявените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2 пр.3 ГПК. Съобразно този резултат, и на основание чл. 78, ал.4 ГПК, на ответникът по касация П. Х. А. следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 500 лв., съгласно представеният само от него договор за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 41 от 08.02.2019 г. по гр.д.№ 1438/2018 г. на Окръжен съд-Стара Загора по касационна жалба, подадена от В. И. П., починала на 24.03.2019 г. – след подаване на касационната жалба и оставила за свои наследници Т. М. П., М. Т. М., И. Т. М. и С. Т. М. против
Осъжда Т. М. П., М. Т. М., И. Т. М. и С. Т. М. против да платят на П. Х. А. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: