2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 26.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1058 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. И. от[населено място] чрез адв. Ю. К. срещу решение № 628 от 17.05.2010 год. , постановено по гр.д. №439/2010 год. на В. окръжен съд , с което е потвърдено решение № 250/25.01.2010 год. по гр.д. № 271/2009 год. на В. районен съд, в частта, в която И. Б. И. е осъден да заплати на Х. К. А. сумата от 5 867,49 лв., платена на неосъществено основание , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска – 05.02.2009 год. до окончателно изплащане на сумата. Присъдени са и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че като продавач по сключения между страните предварителен договор за покупко – продажба е изрядна страна, поради което има право да задължи полученото по него капаро . Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК . В него касаторът развива съображения , че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС по въпроса за функцията на задатъка при договорното право и основанията за неговото задържане от страна на изправния контрагент по договора.Изтъква, че доколкото ищецът- ответник по касация не е сключил окончателния договор поради това , че не е разполагал с парични средства за да заплати договорената цена, продавачът като изправна страна има право да задължи даденото капаро. Като се е произнесъл в обратния смисъл въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 192/13.03.2007 год. по т.д. № 978/2006 год. на ВКС, ТК, Р №1263/21.01.2009 г. по гр.д. № 5071/2007 год. на ВКС, V г.о., Р № 413/9.05.2009 год. по гр.д. № 987/2008 год. на ВКС, ІV г.о. , Р № 2173 от 08.01.996 год. по гр.д. № 602/1995 год. на ВКС, V г.о. С оглед на това моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / предвид незадължителния характер на решенията, на които се позовава/ .Счита ,че отговорът на поставения материалноправен въпрос е от значение и за точното приложение на закона и развитие на правото- основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация Х. К. А. чрез адв. Д. П. , в писмено становище по делото, оспорва касационната жалба по същество. Моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
В случая това изискване на закона не е изпълнено.
Изхода на спора пред въззивната инстанция е обусловен от постигнатото между страните съгласие дадения задатък / капаро/ да бъде върнато в случай, че на купувача не бъде отпуснат жилищен кредит за заплащане остатъка от цената по сделката след представяне на доказателства за отказ на банката . Това съгласие е в отклонение от законово регламентираната функция на задатъка като обезпечение на изпълнението на договора и последиците за страната, която го е предоставила при неизпълнение, така както са регламентирани в разпоредбата на чл. 93 ЗЗД , но е допустимо предвид принципа на договорната свобода регламентиран в чл. 9 ЗЗД. С оглед на това посочения от касатора въпрос няма характеристиката на правен въпрос в посочения го- горе смисъл и само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 628 от 17.05.2010 год. , постановено по гр.д. №439/2010 год. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: