О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр.София,
26.01.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 341 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по жалба на Г. А. Ф. срещу определение от 22.10.2014 г. по гр.д.№ 564/2014г. на Окръжен съд Шумен, с което е отменено определение № 515 от 27.08.2014 г., постановено по гр.д. № 569/2014 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на Е. Д. А. с правно основание чл. 127 СК и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Жалбоподателят поддържа, че с въззивното определението е даден отговор на процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Моли делото да бъде изпратено за разглеждане от Районен съд София.
Ответната страна – редовно уведомена, взема становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение е в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК и моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Въззивният съд е установил, че производството по гр.д. дело № 569/2014 г. на РС Нови Пазар е образувано по искова молба на Е. А., действаща в качеството си на родител и законен представител на малолетното си дете Н. Г. Ф. срещу Г. Ф. по иск с правно основание чл. 127 ГПК. Установено е също така, че предвид постъпилото от ответника възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд – Нови пазар по съображения, че детето е пребивавало с двамата си родители в [населено място], преди отвеждането му в [населено място], [община] , първоинстанционният съд е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС – София. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е намерил, че при спор за местна компетентност по иск по чл. 127 СК се преценява къде е фактическото пребиваване на детето.
По жалба срещу първоинстанционното определение въззивният съд е преценил същото за незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал делото за разглеждане от РС Нови Пазар. Приел е, че настоящият адрес на детето е в [населено място], [община]. От фактическа страна не е намерил за опровергано твърдението, че детето пребивава на този адрес, а напротив – това обстоятелство не било оспорено от ответника. Въззивният съд е кредитирал представеното по делото удостоверение от ЦДГ № „”, [населено място], от което е видно, че за учебната 2013/2014 г. детето е записано и редовно посещава учебното заведение.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване пред ВКС жалбоподателят се позовава на основанията визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. В подкрепа на соченото допълнително основание за касационно обжалване – противоречие с практиката на ВКС, жалбоподателят се позовава на определение № 187 от 25.03.2013 г. по ч.гр.д. 1956/2013 г. IV Г.О., като изтъква, че е решен противоречиво въпросът досежно понятието „настоящ адрес” на малолетно лице по смисъла на чл. 127 СК като критерий за определяне на местната подсъдност по делото, както и за това, че като меродавно следва да се преценява обстоятелството къде е фактическото местожителство на детето.
Настоящият състав намира, че макар да е обуславящ изхода на делото, соченият от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Както първоинстанционния, така и въззивният съд са възприели съображенията, изложени в цитираното определение на ВКС, че при определянето на настоящия адрес на детето не само формалният акт на адресна регистрация е от значение, но и мястото, където то фактически пребивава. За да постанови противоположен на първоинстанционното определение резултат обаче, въззивният съд е изградил различни фактически констатации относно местоживеенето на детето. Тях съдът е извел от различната оценка на приобщения фактически и доказателствен материал по делото. В тази насока въззивният съд е изложил в мотивите си, че нито в развилото се пред него въззивно частно производство, нито пред първа инстанция „са представени доказателства за промяна в местопребиваването на детето, която промяна да обоснове препращането на производството по делото на друг съд”. Поради това и в случая въпросът за местоживеенето на детето има фактически, а не правен характер и неговото правилно решаване се предопределя от прилагането на логическите правила и опита, засягащи обосноваността на контролирания в настоящото производство съдебен акт. Последната обаче може да бъде проверена едва във фазата на разглеждането по същество на обжалваното определение, за провеждането на която не са налице изискуемите от процесуалния закон предпоставки.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното опредление на соченото от жалбоподателя основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 507 от 22.10.2014 г. по гр.д.№ 564/2014г. на Окръжен съд Шумен, по жалба на Г. А. Ф., [населено място], на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: