О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№72
гр. София, 27.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4110 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано като касационно, но тъй като се обжалва решение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта му за прекратяване на производството по установителен иск за собственост, поради недопустимост на иска, то обжалваният акт има характер на определение и жалбата срещу него следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал.3,т.1 ГПК.
Г. И. Б., чрез пълномощника адв. С., обжалва решение № ІV-58 от 31.05.2016г. по гр.д. № 562/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №5 от 02.02.2015г. по гр.д. №86/2015г. на Районен съд-Царево в частта му за прекратяване на производството по иска на Г. И. Б. против А. Д. Т., А. З. Т. и [фирма], ЕИК[ЕИК], за установяване собствеността върху 62,12/525 ид.ч. от УПИ ІІІ-113 в кв. 37 по плана на Ц. поради недопустимост на иска. Жалбоподателят намира за неправилни изводите на съда, че спорът е разрешен с влязло в сила решение. Изтъква, че с постановеното решение по гр.д. № 452/2010г. на ВКС, І г.о., искът му по отношение на 62,12/525 ид.ч. от имота е отхвърлен, не защото не е техен собственик, а защото делбата, извършена през 1990г., без участие на собствениците на УПИ ІІІ-113, им е непротивопоставима. Счита, че искът е отхвърлен на посоченото основание чл.75, ал.2 ЗН, но не е отречено притежаваното от него право на собственост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване поставя правния въпрос за възможността собственикът на недвижим имот да предяви правата си, позовавайки се на различни основания. Този въпрос според касатора е от значение за точното приложение на закона и е разрешен от съда в противоречие със задължителна практика.
Ответниците А. Д. Т., А. З. Т. и [фирма], чрез упълномощения адв. И., вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в указания от съда в обжалвания акт едномесечен срок и на основание чл. 62, ал.3 ГПК следва да се приеме, че срокът за обжалване е спазен.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
В предявената пред Царевски районен съд искова молба ищецът Б. основава правото си на собственост на нотариален акт от 1989г., с който е придобил чрез договор за издръжка и гледане 155/1310 ид.ч. от бивш парцел І-111,112 в кв. 37 по плана на Ц., като впоследствие от този парцел с изменение на регулацията са обособени три самостоятелни парцела. Сочи, че по гр.д. № 2231/1990г. на РС-Царево е извършена делба между съсобствениците, в която той не е участвал. Затова, с решение по гр.д. № 186/2006г. на РС-Царево му е призната собствеността върху 44,25/374 ид.ч. от УПИ І-111 и върху 36,09/305 ид.ч. от УПИ ІІ-112. По отношение на претенцията му за 62,12/525ид.ч. от УПИ ІІІ-113 искът е отхвърлен с решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 452/2010г. на І г.о. с мотив, че в делбата не са участвали собствениците на УПИ ІІІ-113. Това според ищеца не означава, че е отречено правото му на собственост върху тези идеални части, отречена е само претендираната нищожност на извършената делба спрямо този имот. Затова, с новопредявения иск желае да бъде установена собствеността му върху посочените идеални части от УПИ ІІІ-113. С исковата молба е предявен и иск по чл. 31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаването от ползване на притежаваната от него част.
Видно от приложения нотариален акт от 2006г., че Х. Д. Г., Е. Д. Г. и М. Д. Г. са продали на [фирма] УПИ ІІІ-113 в кв. 37 с площ от 525 кв.м.
Първоинстанционният съд с решение е прекратил производството по установителния иск за собственост поради наличие на сила на пресъдено нещо и е отхвърлил иска за обезщетение за ползване по чл.31, ал.2 ЗС. В. съд с обжалваното решение е потвърдил първоинстанционния акт. Посочил е, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо, а именно с решение № 216 от 15.09.2011г. по гр.д. № 452/2010г. на І г.о. на Върховния касационен съд, с което е отменено въззивно решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 225/2009г. в частта за уважаване на ревандикационния иск за УПИ ІІІ-113 в кв. 37 по плана на Ц. и вместо това е отхвърлен иска на Г. И. Б. против [фирма] за установяване собствеността върху 62,12/525 ид.ч. от УПИ ІІІ-113 и за предаване на владението върху този имот. В решаващите мотиви на касационния състав е прието, че поради нереализиране на мероприятието, за което е бил отреден съсобствения парцел, образуван от имоти с пл. №№ 111, 112 и 113, регулацията е била променена през 1991г. и са възстановени правата на съсобствениците върху имотите, които са притежавали преди образуване на съсобствения парцел. Делбата, която Б. атакува като нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН, е извършена при действието на новата регулация между съсобствениците на имоти пл. №№ 111 и 112. Парцел ІІІ-113 не е бил предмет на делбата, защото не е съсобствен на участващите в делбата страни – наследници на П. В., а е бил собственост на трето лице – Х. К., придобит от нея с нотариален акт от 1969г., а впоследствие е продаден на дружеството [фирма] с нотариален акт от 2006г.
Бургаски окръжен съд като е установил обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на това решение, е констатирал че с новия иск ищецът не въвежда основания за собствеността си, различни от предявените и разгледани в приключилото производство. Затова е приел, че спорът е вече разрешен със сила на пресъдено нещо и повторно заведеното дело подлежи на прекратяване – чл. 299 ГПК.
От изложението на касатора може да бъде изведен правния въпрос дали след като искът за собственост е отхвърлен на едно основание, е допустимо да бъде предявен отново иск за собственост, но на друго основание. На този въпрос отговорът несъмнено е положителен. В този смисъл е и приложената практика, но в конкретния случай съдът е приел, че предявеното основание е същото /това е посочено и от самия ищец в исковата молба/ и затова е прекратил производството. Следователно въпросът не кореспондира с изводите на съда и не може да обуслови допускане на касационен контрол.
При тези изводи следва да се откаже допускане на касационно обжалване на акта на Бургаски окръжен съд.
Ответниците по жалбата не са направили разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-58 от 31.05.2016г. по гр.д. № 562/2016г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено извършеното от Районен съд-Царево по гр.д. №86/2015г. прекратяване на производството по иска Г. И. Б. против А. Д. Т., А. З. Т. и [фирма], ЕИК[ЕИК], за установяване собствеността върху 62,12/525 ид.ч. от УПИ ІІІ-113 в кв. 37 по плана на Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: