3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 28.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 25 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 910 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] –гр. Р. срещу определение № 111 от 09.08.2012 г. на ВТАС по ч. гр. д №214/2012, В ЧАСТТА , с която е отменен отказът на първоинстанционния съд да допълни по реда на чл. 248 ГПК определение № 121/02.03.2012 г. по т.д. № 259/2011 г. на ОС-Русе в частта за разноските и е осъден този частен жалбоподател да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 6 513,18 лева-разноски пред двете инстанции. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна не изпраща отговор .
С втора частна жалба от страна на Л. В. П. от [населено място] в качеството му на ответник по иска на [фирма]-гр. София с правно основание чл.422 ГПК наред с първия ответник [фирма] –гр. Р. се обжалва определение № 111/09.08.2012 г. по ч. гр.д. № 214/2012 г. на АС-ВТ в частта, с която Е ПОТВЪРДЕНО първоинстанционното определение № 121/02.03.2012 г. по т.д. № 259/2011 г. на ОС-Русе за прекратяване на производството по същия иск по отношение на този втори ответник.
Ответната страна не изпраща отговор .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частните касационни жалби са допустими и подадени в срок.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че след като в хода на процеса по установителния иск от [фирма] по чл.422 ГПК срещу двамата ответници П. АЛ”Е. –гр. Р. и Л. В. П. от страна на единствения длъжник, който е подал възражение срещу заповедта П. АЛ”Е. –гр. Р. същото възражение е оттеглено, то липсва правен интерес на кредитора по същата заповед [фирма] от воденето на този иск и е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване а производството. От друга страна по отношение на отговорността за разноски съдът с аргумент за противното от правилото в разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК е счел, че след като ответникът П. АЛ”Е. –гр. Р. с подаването на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение е станал причина за предявяване на иска, то именно той/ответникът/ следва да понесе тежестта за разноските направени от ищеца в производството по иска по чл.422 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК и по двете частни касационни жалби се сочат като обуславящи изхода на спора два въпроса: за това, дали оттеглянето на възражението срещу заповедта по чл.417 т.9 ГПК поражда незабавно действие и как това влияе върху висящия вече установителен иск по чл.422 ГПК и за това, дали съдът по заповедното производство следва да се произнесе с изрично определение относно последиците по чл.416 ГПК, т.е. влизане на заповедта по чл.417 ГПК в сила .
Постоянната практика на ВКС, както и правната доктрина приемат, че възражението по чл.414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято полза е издадена заповедта по чл.417 ГПК, доколкото наличието на това възражение формира правния интерес от самия иск. Съдът, разглеждащ иска по чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, следи за наличието на последния през цялото време на висящността на спора пред него и не е обвързан при тази преценка от действията на съда по заповедното производство. Ето защо, при положение, че е доказано оттеглянето на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение от страна на самия длъжник по нея съдът разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК следва да прекрати производството по него, поради отпадане на правния интерес на ищеца по него. В тази насока е Определение № 520/20.09.2011 по ч.гр.д. № 468/2011 г. на ІV г.о, представляващо задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Ето защо не е налице основание за допускане до касация предвидено в чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 111 от 09.08.2012 г. на ВТАС по ч. гр. д №214/2012
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/