6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 29.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 603 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от страна и от трето лице-помагач в производството пред Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, по гр. дело № 156/2014 г., приключено с въззивното решение № 806/28.ІV.2014 г.
Касационната жалба с вх. № 6740 от 4.VІ.2014 г. на ищцата Н. К. Д. от [населено място] е подадена против онази част от това въззивно решение, с която е бил отхвърлен нейният пряк иск срещу ответната застрахователна и презастрахователна компания [фирма]-София за разликата над присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. и до пълния предявен размер на тази й претенция с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ от 400 000 лв., вкл. ведно със законната лихва от датата на настъпилата смърт на дъщеря й В. Ж. Д. в резултат от процесното ПТП, а именно 17.ІХ.2007 г.
Оплакванията на касаторката Д. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, въведен с прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, с който тази нейна претенция да бъде уважена в предявения по делото неин размер от 400 000 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредоносното събитие /17.ІХ.2007 г./ и до окончателното й изплащане.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си по прекия й иск срещу ответната застрахователна и презастрахователна компания [фирма]-София въззивният съд се е произнесъл в противоречие „с установената практика на ВКС” (обективирана в т. 11 от ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., както и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р. № 184/8.ХІ.2011 г. на състав от ІІ-ро т.о. по т. д. № 217/2011 г.) по материалноправния въпрос: „Следвало ли е да бъде взето предвид от въззивната инстанция поведението на длъжника, който е платил изцяло присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение в изпълнение на диспозитива на невлязлото в сила негово решение и дали това доброволно плащане на присъдената сума не е по естеството си признание на иска, а също и представлява ли злоупотреба с процесуални права от страна на този длъжник атакуването на решение, което той вече е изпълнил доброволно?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна и презастрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените от Д. оплаквания за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част по иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, претендирайки за потвърждаването му.
Конституираното в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на наведените в жалбата на Д. оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Съответно касационната жалба с вх. № 7242/13.VІ.2014 г. на ответното по обратния иск на първия застраховател [фирма]-София е против онази част от същото решение на САС, с която въпросната претенция на застрахователната и презастрахователна компания [фирма]-София, предявена като частичен иск за 60 000 лв. /от общо заявен размер от 200 000 лв./, е била уважена до размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на процесното ПТП – под условието, че същата бъде платена като застрахователно обезщетение на Н. К. Д. от [населено място] от страна на ответника по прекия й иск – застрахователната и презастрахователна компания [фирма]-София. Оплакванията на този касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това „Д.-Общо застраховане Е.-София претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този обратен иск да бъде отхвърлен изцяло „или, при преценка, че е основателен”, да бъде намален размер на присъденото обезщетение с оглед действителния каузален принос на всеки един от двата участвали в процесното ПТП от 16.ІХ.2007 г. водачи.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част на решението си по съществото на предявения като частичен обратен иск, САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/13.VІІ.1953 г. по процесуалноправния въпрос „за прилагането на нормата на чл. 235 ГПК – във вр. чл. 236, ал. 2 ГПК”. В атакуваната от този застраховател негова част въззивното решение съдържало произнасяне и по следните два, решавани противоречиво от съдилищата правни въпроса: 1./ „Дали възниква солидарна отговорност между застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на съделинквентите, когато конкретното ПТП е възникнало по вина на двама водачи, застраховани в различни застрахователни компании и, ако такава /солидарна отговорност/ в действителност възниква, какво е нейното правно основание, щом като в действащото законодателство няма изрична правна норма, която да урежда такъв вид солидарност?; 2./ „При съпричинителство по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилистите на единият от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите в пределите на застрахователната сума или отговаря само съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент?” Отделно от това в изложението към жалбата си касаторът застраховател поддържа, че същите два въпроса, релевирани по плоскостта на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явявали такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежна страна и от трето лице-помагач (ответник по обратен иск), участващи във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на Н. К. Д. от [населено място], така и тази на [фирма]-София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ищцата Н. К. Д. от [населено място]:
Формулираният в изложението на Д. по чл. 284, ал. 3 ГПК единствен „материалноправен” въпрос не разкрива противоречие между атакуваната от нея отхвърлителна част от решението на САС и практиката на ВКС, обективирана в т. 11 на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. и на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав от ІІ-ро т.о. Причината е, че погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК /във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 235, ал. 1-3 ГПК/, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
За да намали от 120 000 лв. на 100 000 лв. присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение, дължимо на Д. от страна на ответната застрахователна и презастрахователна компания [фирма]-София за понесените от нея неимуществени вреди от смъртта на по-голямата й дъщеря в резултат от процесното ПТП, настъпило на 16.ІХ.2007 г., въззивната инстанция е приела, че трябва специално да съобрази (на плоскостта на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г.) годината на произшествието, респ. лимитите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, действали през 2007 г., но също и възрастта на починалата – на 21 години, заключавайки, че: „няма основание да се приеме размер на обезщетението за неимуществени вреди над предвидения максимален размер в практиката”. Видно от приложените в производството пред въззивната инстанция писмени доказателства: Доклад по щета № 10007100102008Н от изп. директор на [фирма] и банково бордеро за превод на сума в размер на 203 235.65 лв. от датата 12.VІІІ.2013 г. по банкова с/ка на Н. К. Д. в [фирма], е, че последната е получила главница на дължимото й от този застраховател обезщетение в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), докато разликата представлява натрупаната законна лихва в размер общо на 83 235.65 лв., считано от настъпване на процесното ПТП и до предприетото от това застрахователно д-во доброволно плащане. Ето защо формулираният от касаторката Д. в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата единствен т. нар. „материалноправен” въпрос се явява такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Налице е необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 3 ГПК, изискваща добросъвестност при упражняването на процесуални права от всеки участник, в хипотезата, когато е подадена въззивна жалба от ответник срещу осъдително за него решение на първостепенния съд, което не се ползва с изпълнителна сила, тъй като не е било допускано предварително изпълнение на същото, а присъдената с него сума е била междувременно изплатена доброволно от въззивника /длъжника/. Изясняването на този правен въпрос предпоставя извършване на преценка за наличието на правен интерес от обжалването, а това рефлектира върху вероятност в тази негова атакувана от Д. отхвърлителна част /за разликата от 100 000 лв. до 120 000 лв./, постановеното от САС решение да е процесуално недопустим съдебен акт.
2. По касационната жалба на конституираното в процеса като трето лице-помагач [фирма]-София:
Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо в случая не се констатира да е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Отделно от това, при наведеното от този касатор оплакване за немотивираност на въззивното решение в атакуваната от него осъдителна част по обратния иск на застрахователя [фирма], а и предвид установената от настоящия състав на ВКС липса на препращане към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК, не се констатира САС да се е произнасял по който и да е от останалите два правни въпроса, посредством релевирането на които в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата [фирма]-София обоснова приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване по отношение на тази осъдителна част от въззивното решение ще следва обаче да бъде допуснато в конкретния случай единствено по съображението, че съществува функционална зависимост между решението по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и размера на сумата, която следва да се дължи от ответника застраховател по обратния иск на първия.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 806 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 28.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 156/2014 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ по прекия иск на Н. К. Д. от [населено място] срещу застрахователната и презастрахователна компания [фирма]-София.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 806 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 28.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 156/2014 г. В ЧАСТТА МУ, с която е бил уважен до размер на 50 000 лв. предявеният като частичен /от общо 200 000 лв./ обратен иск на застрахователната и презастрахователна компания [фирма]-София срещу конституираното в процеса като трето лице-неин помагач [фирма]-София, КАКТО И В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която този обратен иск е бил отхвърлен за разликата до реално предявения негов размер от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/.
У К А З В А на касатора [фирма]-София, чрез неговия юрисконсулт, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, тъй като в противен случай настоящото касационно пр-во ще бъде частично прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му н открито съдебно заседание с призоваване на страните, вкл. и на търговеца ответник по обратния иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 603 по описа за 2015 г.