5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 29.01. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3293 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от П. В.Н., ЕИК[ЕИК], чрез адвокат К. А. от АК П., срещу решение № 392 от 05.04.2017 г. по в.гр.д. № 1895/2016 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която е отменено решение № 1445 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 4461/2015 г. на Районен съд Пловдив и е отхвърлен предявения иск на [фирма] против ЧСИ В. А. А., ЕГН [ЕГН], за сумата над 17,18 лева до пълния предявен размер от 11 773,76 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия, на основание чл.74 ЗЧСИ.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправиилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, които се свеждат до правомощията на въззивния съд да се произнесе в очертаните с въззивната жалба предели на правния спор, като се произнесе по всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и за предпоставките за събиране на доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Според касатора, обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, относно обема на проверката, която прави въззивната инстанция, съгласно чл.269 ГПК.
От ответника ЧСИ В. А. А., чрез адвокат А. Б. и адвокат Н. П. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите на касатора и считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото.
От подпомагащата страна [фирма] не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ЧСИ В. А. А. е причинил вреди на дружеството – длъжник по три изпълнителни дела в размер на недължимо платени пропорционални такси от 17,18 лева, а останалите претенции за обезщетение от незаконосъобразно събрани такси, разноски, главница и лихви, са неоснователни. Според съда, дълъг е изплатен частично на 27.12.2013 г., след връчването на поканите за доброволно изпълнение – 18.11.2013 г., за което длъжникът е уведомен с писмо от 10.02.2014 г., че остатъкът от задълженията по изпълнителните дела са в размер на 783,98 лева остатък от главници с лихви и 254,95 лева – приети за събиране разноски по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (както и размерът на публични задължения на длъжника, съгласно удостоверение ТД на НАП, [населено място] от 09.01.2014 г.). Сумата от 785,61 лева е внесена от длъжника на 16.05.2014 г., но междувременно, по молба на взискателите от 15.04.2014 г., за насрочване на публична продан на описания имот, частният съдебен изпълнител е назначил вещо лице, дало заключение на 24.04.2014 г., когато е определена и такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 10 440 лева с ДДС. Съдът е приел също, че длъжникът е уведомен с уведомително писмо на 13.11.2014 г., че дължи: разноски по изпълнението 180 лева за вещо лице, 10 238,95 лева – такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ и 24 лева – за връчване на уведомлението. Съобразявайки заключенията на вещи лица, въззивният съд е приел, че предявеният иск за вреди от недължимо платени пропорционални такси по т.26 е частично основателен, но след като дългът не е бил погасен изцяло на 27.12.2013 г., дължимият остатък за главници и лихви в размер на сумата 783,98 лева не представлява вреда на длъжника от незаконосъобразни действия по изпълнението. Сумата от 10 442,95 лева, за платените такси за опис и разноски по протокола от 30.05.2014 г., според въззивния съд са начислени незаконосъобразно, но не доказват имуществена вреда за дружеството, доколкото са били заплатени от трето лице по изпълнението. Според мотивите на решението, след като вземанията са погасени чрез плащане след образуване на изпълнителните дела срещу длъжника, съгласно чл.79, ал.1 ГПК, таксите, свързани с прекратяване на делото и вдигане на наложените обезпечения са за негова сметка, поради което претенциите над сумата от 17,18 лева, са неоснователни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените процесуалноправни въпроси, за приложението на разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК относно правомощията на въззивната инстанция да се произнесе в очертаните с въззивната жалба предели на правния спор като се произнесе по всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и за предпоставките за събиране на доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, не обосновават допускане до касационно обжалване, тъй като по отношение на тези въпроси не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съдебната практика по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и изложи мотиви за доводите на страните е уеднаквена с множество решения като напр. решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., всичките постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е приел, че след като с поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнителните дела, а начислените такси и разноски в изпълнителните дела са начислени и събрани за непогасените от него задължения, съгласно експертните заключения на вещи лица, претенцията му за вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия е недоказана над посочения размер. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с мотивите в решение № 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV г.о., с което се приема, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т.нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92/19.04.2006 г., обн., ДВ, бр.35 от 28.04.2006 г.).
В случая, съображенията във връзка с фактическите обстоятелства по делото, че сумата от 10 442,95 лева, за платените такси за опис и разноски, съгласно протокола от 30.05.2014 г. са начислени незаконосъобразно, но не представляват вреда, доколкото са били заплатени от трето лице за сметка на длъжника, по същността си представляват доводи за неправилност на изводите на съда за значението на събраните по делото доказателства, които имат отношение към правилността на обжалваното решение и не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а след евентуалното допускане на касационно обжалване по конкретно поставен от касатора правен въпрос, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо, съображенията на касатора, с които се оспорва преценката за въззивния съд относно доказателствената стойност на събраните доказателства и доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, не обосновават допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 392 от 05.04.2017 г. по в.гр.д. № 1895/2016 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.