О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 03.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 746 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Н. К. и адвокат Н. С. срещу решение № 590/08.04.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 79/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Г. К. Л.” и третото лице помагач на страната на ответника – [фирма]-С. не взимат становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени частични искове от „Г. К. Л.” срещу [фирма] за 25000 евро, част от главница от 521019 евро, както и 421.16 евро – лихва за забава върху сумата 25000 евро за посочен период. Исковете са по претенции, основаващи се на договори за заем от 19.04.2004 г., 28.07.2004 и 11.10.2004 г., както и споразумение от 26.02.2005 г. /погрешно посочено в част от мотивите, че е от 2004 г./. Исковете са уважени от първоинстанционния съд на основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че между ищеца и ответника са сключени три договора за заем, последвани от споразумение от 26.02.2005 г., с което страните по договорите за заем – Г. К. Л.” и [фирма], и трета страна – [фирма]–С., са се договорили погасяването на част от заемната сума в размер на 1087651 евро да бъде извършено вместо заемателя от [фирма]-С.. САС е приел, че в случая заемателят е заместен като длъжник по трите договора за заем от „В. АД-С., но само до размера на посочената в споразумението сума, като е останал задължен за разликата от 521019 евро, за която е договорено в споразумението, че ще бъдат договорени условия за връщане допълнително, но не по-късно от три месеца, считано от сключване на споразумението. Срокът е изтекъл, без страните да уговорят условия за връщане на сумата или тя да е платена, поради което САС е приел, че предявената искова молба за връщане на част от неиздължената заемна сума – 25000 евро, следва да се счита за покана за плащане и искът за тази сума и лихвата за забава за нея са основателни. Подробни съображения са изложени във връзка с представените три договора за заем, последвалото ги споразумение между Г. К. Л.”, [фирма] и [фирма]-С. – трето лице помагач на страната на ответника в процеса, както и всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства във връзка с тези договори и тяхното изпълнение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква и т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а излага твърдения за неправилност и необоснованост на въззивното решение, конкретно по приетата квалификация на предявените искове, при което съдът бил игнорирал тристранното споразумение с участието на [фирма]-С.. Изложените доводи са за неправилност и необоснованост на въззивното решение и не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват несъгласието на касатора с дадената квалификация на исковете и крайния изход на спора. При изложени от САС подробни мотиви по приложените договори за заем и тристранното споразумение от 26.02.2005 г., няма липса на обсъждане на събраните по делото доказателства, нито произнасяне извън предмета на спора, доколкото договорите за заем и тристранното споразумение са посочени от самия ищец в исковата молба и от неизпълнението на поети в тях задължения ищецът основава исковите си претенции.Щом това е така и съдът е съобразил и обсъдил изложените от самия ищец факти, релевантни за очертания от него предмет на спора, няма произнасяне извън предмета на спора, за да са налице данни за недопустимост на въззивното решение и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, както посочва касаторът в края на изложението си. Независимо от липсата на формулирани конкретни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и допълнителен критерий за селекция по т.1-3 на разпоредбата, тъй като посоченото решение № 1819/1995 г. на ВКС е неотносимо към настоящия казус – касае липса на мотиви в обжалваното решение по претенция по чл.86 ЗЗД при договор за заем, а мотиви в случая САС е изложил досежно главницата и лихвата. Доколко тези мотиви са правилни не се преценява в настоящото производство по чл.288 ГПК, тъй като законодателят разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК и по чл.281 ГПК, както и реда, и последователността на произнасянето по тях. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обстоятелството, че спорът касае договор за заем, „който е най-разпространената форма в гражданския и търговския оборот”, не е основание за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Разпоредбите, регламентиращи договора за заем – чл.240 и сл. ЗЗД са ясни, по тях има богата съдебна практика, включително на ВКС, поради което няма основание да се приеме, че е необходимо произнасяне от ВКС именно по тези разпространени правоотношения в търговския оборот.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590/08.04.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 79/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.