О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 31.01.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 2658 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 28.03.2017г., постановено по в.гр.д.№14269/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.09.2016г. по гр.д.№1051/2015г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от П. Т. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.213, ал.2 КТ..
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. Т. Т., чрез процесуален представител адв.Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от П. Т. Т. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №РД-15-ЗМ-22/28.03.2014г. на изп.директор на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „конкрольор“; за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1900лв. и на обезщетение по чл.21, т.2 КТ в размер на 6369,66лв.
Въззивният съд е приел за незаконосъобразно наложеното дисциплинарно уволнение поради това, че не е осъществено санкционираното с него дисциплинарно нарушение.
Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Прието е, че в конкретния случай извършеното връчване на нотариалната покана не може да се приеме за редовно, тъй като законовите изисквания по чл.47, ал.1 ГПК за залепване на уведомление не са спазени, доколкото е установено, че адресът на ищеца в действителност е посетен само веднъж –на 02.04.2014год. и след като на същия не е открито лицето, е залепено уведомление / без конкретизация на мястото на залепване в разписката/. Изложени са съображенията на съда, че процедурата по чл.47 ГПК, изисква да бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно време в рамките на около месец, при които лицето да не е открито, както и да не е намерено лице, съгласно да получи книжата, след което връчителят следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, или ако до тях няма достъп – на входната врата или друго видно място. Посочено е, че смисълът на залепване на уведомлението е адресатът да се яви на указаното място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа, а когато не се яви в срока за получаването им, с изтичането му се счита, че книжата са връчени съобразно чл.47, ал.5 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК на въззивното решение по въпроса: „във всички случаи ли е без да е изрично предвидено в закона и независимо от конкретните обстоятелства, включително и поведението на извършилия нарушението – неявяване на работа в два последователни дни – е необходимо да бъде търсен най-малко три пъти в период от един месец преди залепване на уведомлението съгласно чл.47, ал.1 ГПК. Според касатора поставеният от него въпрос е от знамение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на ксационно обжалване, тъй като по приложението на разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение. Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, като съгласно изречение второ, когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да посети съответния адрес няколко пъти и да не го е открил – него или лице, което да е съгласно да получи призовката съгласно чл.46 ГПК /в този смисъл Решение №829 от 13.12.2010г. по гр.д.№1527/2010г. на ВКС, ІV г.о./. При физическите лица – адресати на съобщението, има задължение за посещение на адреса в интервал от време около месец, защото отсъствието от адреса, или заминаването за чужбина за по-малко от месец не ги задължава да съобщят съдебен адрес – чл.40 и 41 ГПК /определение №398 от 03.07.2014г. по гр.д.№2823/2014г. на ВКС, Іг.о./. Еднократно посещение на адреса от връчителя не е достатъчно да се счете, че ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението, за да се връчи чрез залепване на уведомление.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2017г., постановено по в.гр.д.№14269/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Т. Т., ЕГН [ЕГН], сумата 1000лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: