О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
[населено място] ,04,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми януари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2575/ 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Г. против решение на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение , 7 състав по гр.д.№ 2889 / 2012 год. , в частта с която е потвърдено решение № 1775 / 06.03.2012 год. по гр.д. № 4452/ 2009 год. на СГС, І-во гр. отд. , 5 състав , в частта му , с която предявеният от касаторката иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата между присъдените 40 000 лева и до пълния претендиран размер от 100 000 лева. Касаторката твърди неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД ,тъй като не са взети предвид броя, характера и степента на всички телесни увреди , сигурните болки и страдания , които ищцата ще претърпи при предстоящата трета операция за премахване на остеосинтезния материал, неправилно отнесени от въззивния съд като основание за претендиране на последващо обезщетение за неимуществени вреди , при условията на ексцес, нито социално – битовите ограничения и неудобствата, свързани с обслужването и придвижването й в процеса на възстановяване .
Ответната страна – З. „ Б. В. И. Г. „ – оспорва касационната жалба. Счита, че касаторката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК ,като изложението на касационните основания дублира изложението относно неправилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, които не са предмет на настоящата проверка .Не е посочен и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, като намира че жалбата е подадена от легитимирана и обуславяща правен интерес от обжалването страна , отговаря на изискванията на чл.283 и чл.284 от ГПК и е насочена срещу валиден съдебен акт, по основанията за допустимост на касационното обжалване намира следното :
С въззивното решение е потвърдено уважаване на предявения иск по чл. 226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване претърпени от Т. Г. неимуществени вреди , в резултат на ПТП от 11.11.2008 год. , по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” при ответника лек автомобил , в размер на 40 000 лева . За да присъди този размер въззивният съд се е обосновал с установените от експертизите увреждания / счупване кости на дясна подбедрица , счупване вътрешен глезен на лява голямопищялна кост и разкъсно – контузна рана на челно – слепоочната област на главата / , с интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания , вкл. предпоставили трайно затруднение на движенията на крайниците / 6 месеца за дясна подбедрица и 3 месеца – за глезена на голямопищялната кост / , лишаване от възможността за самостоятелно обслужване / през първите 4 месеца, вкл. ползване услугите на болногледач / , характера и продължителността на лечението , вкл. оперативна намеса . Отчетено е пълното възстановяване на ищцата – окончателно зарастване на костите и възстановяване движенията на крайниците , с проявяващи се към момента единствено спорадични болки при преумора и смяна на времето . Въззивният съд изрично е посочил, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на ищцата , че възстановяването й е непълно , предвид остатъчни изменения в походката и неспособност за физически натоварвания , както и че търпи емоционални неудобства от остатъчните козметични дефекти. За тези обстоятелства въззивният съд е счел необходимо ангажирането на конкретни доказателства и в този смисъл, че е изключена ноторност на търпимите неимуществени вреди . Действително е прието, че бъдещите болки и страдания от необходимата операция за сваляне на металните остеосинтези на лява подбедрица и десен глезен , не подлежат на обезщетяване към момента , а при условията на ексцес и след настъпването им .
Касаторът не е формулирал друг конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос , най-общо позовавайки се на неправилно, в противоречие с критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и ППВС № 4 / 1968 год. , определяне размера на застрахователното обезщетение , освен следния : Подлежат ли на доказване претърпените морални вреди в резултат на наложили се предвид увреждането социално – битови ограничения , респ. търпимия социален дискомфорт от увреждането или следва да се приеме , че това са ноторно известни факти ? . Въпросът е зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и обоснован с противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/ 1968 година .
С оглед преждеизложените мотиви на въззивното решение, така формулираният единствен конкретен въпрос покрива общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като въззивният съд е счел, че емоционалните неудобства от претърпените увреждания – във връзка с походката , остатъчните козметични дефекти , невъзможността за пълноценно физическо натоварване и пр. , подлежат на доказване във всеки конкретен случай . Следователно е обосновал решаващ извод относно размера на дължимото обезщетение с отговор на поставения правен въпрос . Не се явява обоснован с цитираното ППВС № 4 / 1968 год. соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С постановлението не е възприета ноторност относно съдържанието и размера на търпими неимуществени вреди от социално – битови ограничения , резултат на увреждането , нито на търпимите емоционални неудобства от същото , независимо от конкретиката на случая – вида и характеристиката на вредите и конкретното им проявление предвид личността на пострадалия . Липсват предпоставки за възприемане еднозначност в настъпването на тези вреди и еднаквост в понасянето и преодоляването им от пострадалия, независимо от особеностите на характера , психиката му и др. обективни фактори . В останалата част от изложението , с оглед общото позоваване на неправилно приложение критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД , дори да се приеме ,че правен въпрос с това съдържание е надлежно формулиран , то същият касае конкретна преценка на съобразени от въззивния съд факти и обстоятелства , относими към определяне на размера, предмет на проверка по същество за правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, а не по проявлението на правен принцип , несъобразен от съда, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. . Правен въпрос във връзка с принципа на отговорността при ексцес, в отлика от възможността сигурни , предвидими вреди да бъдат съобразени и при първоначално определяне размер на обезщетението / т.10 от ППВС № 4 от 1975 год./, страната не е формулирала .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 277 / 18.02.2013 год. по гр.д.№ 2889 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение , 7 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: