4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
С., 06,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 960/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №1385 от 01.08.2012г. по т. д. №1365/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по жалбата- [фирма] –-гр. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи по същество на спора, като е обосновано разбирането, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, след като е заявила, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК е поддържала, че мотивите на възивния съд във връзка с това, че затрудненията на длъжника през периода 2004г. -2008 г. са временни тъй като през следващите години показателите били в рамките на едно работещо предприятие, обуславяли противоречие със съдебната практика, която според страната била в смисъл, че когато коефициентите за бърза и незабавна ликвидност били под единица това било индиция за състояние на неплатежоспособност на дружеството. Развити са доводи за неправилност на решението, като е поддържано, че само коефициента на обща ликвидност бил над единица. След като съдът отчел единствено това, то отново влизал в противоречие с възприетото от ВКС / акт не е посочен/, че при преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията било необходимо да се направи съпоставка между стойността на краткосрочните активи и стойността на краткосрочните задължения по баланса. Страната е извела довод за неправилност на изводите на съда като е поддържала, че с оглед това разбиране/ според нея/ на ВКС, икономическото състояние на длъжника се определяло не спрямо имуществото му въобще, а само спрямо това имущество, което било бързо ликвидно.Направено е и оплакване, че данни в тази насока не били изследвани от въззивния съд. Страната е обобщила, че даденото от въззивния съд „становище” противоречало на решение № 2199/02г. на ВКС, с което било прието, че когато длъжника установи, че затрудненията му са временни молбата се отхвърляла, решение №1222/99г. на ВКС, с което било прието, че за да се отхвърли молбата трябва имуществото да е достатъчно за покриване на задълженията и решение №532/96г. на ВКС, с което било прието, че активите трябвало да надвишават пасивите. Страната е поставила въпросите: „ Обуславя ли състояние на неплатежоспособност стойности под единица като показатели за бърза и незабавна ликвидност при конкуренция със стойност над единица…” и „ Могат ли да възприемат като временни доказани затруднения на длъжника в период от последователни години ако те са последвани с двегодишен период с показател над единица само на коефициента за обща ликвидност, преди възприетата начална дата на неплатежоспособността ако липсват каквито и да било доказателства за обективно състояние при което очакваните парични вземания на длъжника очаквани приходи от стопанска дейност, събираеми вземания или привличане на инвестиции да надвишават осезаемо задълженията …” Страната е изложила доводи за неправилност на решението/ така определени и от нея/ и с оглед твърдението за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, в каквато връзка е поддържала и твърдението за противоречие с т.19 ТРОСГТК №1/01г. тъй като съдът не „ преценил фактическия доказателствен материал и надлежно релевираните в процеса доводи на страните”,като са поставени и два фактически въпроса.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3ГПК. Оплакването на страната, че съдът не е извършил преценка на „ фактическия доказателствен материал и надлежно релевираните в процеса доводи на страните” и посоченото като въпрос твърдение – „ Допустимо ли е съдът да игнорира всички събрани в процеса доказателства…” макар и поддържани като обосноваващи основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед сочено от касатора противоречие с т.19 ТРОСГТК№1/04г., всъщност съставляват единствено оплакване за неправилност на решението. В случая страната не е поставила релевантен въпрос, който следва да бъде правен, а не фактически, нито е разглеждала конкретното противоречие при разрешаване на такъв въпрос, с оглед разрешенията на цитираната задължителна практика.Следователно, не е обосновала и наличие на това основание.
Касаторът е поддържал установеност на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не е развил релевантни доводи обуславящи конкретен въпрос, който е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните и приложени решения. За да приеме за правилно определена от първостепенния съд датата 15.07.2011г. като начална дата на неплатежоспособност, въззивният съд подробно е обсъдил събраните, в това число и пред него доказателства, от които е извел и по години общия размер на задължения на дружеството. Направен е извод, с оглед тези доказателства, че нетния паричен поток от оперативна дейност към 31.12.2003г., същата дата и на годините 2004, 2008 и 2009г. е бил с отрицателна стойност, а нетния паричен поток от финансова дейност към същите дати е с положителна стойност. Съпоставил е тези данни с аналогичните данни за финансовите години – 2005, 2006 2007 и 2010г., през които нетния паричен поток от финансова дейност е отрицателен, разгледал е изчислените коефициенти на базата балансова стойност на активи и пасиви за периода 2003-2012. и е направил обоснован извод, за неоснователност на искането на въззивника – сега касатор да бъде определена начална дата – 31.12.2004г. , с оглед обобщените данни в заключението на икономическата експертиза неоспорена от страните. Спрямо тези решаващи изводи на съда, нито е поставен правен въпрос, нито е обосновано противоречие при решаването на такъв въпрос с правните изводи на други съдебни актове. Цитираните решения на ВКС,/служебно приложени/,обективиращи каузална практика, третират различна фактическа обстановка, с проблематика касаеща приложение на предпоставките по чл.608 ТЗ, поради което и не съдържат противоречие по поставените от страната въпроси. Всъщност в изложението се смесват различни правни категории – състоянието на неплатежоспособност с определяне на неговата начална дата. Състоянието на неплатежоспособност е динамична величина, поради което обективните критерии за неговото наличие само индицират началото му. Поради тази динамика, неговата начална дата следва да се определи по изрично регламентирани от закона факти довели до неплатежоспособност. Или неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на сукцесивно осъществени факти, поради което и не подлежи на непосредствено доказване, както неправилно счита касатора, с оглед третирането на тези факти без да постави въпрос, който да ги обединява като правен извод. Следователно, не е налице поддържаното противоречие, ирелевантно към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без да е поставен релевантен правен въпрос в тази връзка.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставляват развитите от нея оплаквания за неправилност/ така разгледани и от нея/ на решението, ирелевантни към производството по чл.288 ГПК въобще, нито поставяне на фактически въпрос, който не обосновава и наличие на чл.280, ал.1 ГПК.
Разбиранията на страната по правилността на решението, така квалифицирани от нея не са обвързани с нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а сами по себе си съставляват доводи за неправилност на съдебния акт, т.е. относими са към чл.281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1385 от 01.08.2012г. по т. д. №1365/12г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: