О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 06.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1360 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
[фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] пазар, чрез пълномощника му адв. М. М., обжалва в срок въззивното решение от 25.10.2012 год. по гр. д. № 454/2012 год. на Шуменския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.05.2012 год. по гр. д. № 62/2008 год. на Новопазарския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] пазар иск за предаване на владението върху част от 1 265 кв. м. от недвижим имот в [населено място] пазар, представляващ УПИ * в кв. 161 по плана на града, целият с площ 1 610 кв. м., ведно с монтираното в него съоръжение „сондажен кладенец”.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения с искане за отмяната му и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде уважен.
В съдържащото се в самата касационна жалба и допълнително представено изложение е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се от касатора, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за предмета на нотариалния акт, с който се легитимира за собственик на спорния имот, като приел, че същият се явява и предмет на необорени по надлежния ред сделки между трети лица, което представлявало пречка за доказване на твърдяното право на собственост. Касаторът счита, че така поставеният въпрос „е важен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липсата на установена трайна съдебна практика на ВКС”.
Ответникът [фирма], чрез адв. С. П. в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на посочен правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е подадена при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон за преценка дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК /исковата молба е постъпила на 13.02.2008 год./ иск за собственост на спорния имот, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се определя в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имотите. От представеното удостоверение № 79 от 24.01.2008 год. на [община] пазар /л. 9 от първоинстанционното производство/, се установява, че данъчната оценка на спорния имот – парцел * в кв. 161 – земя с площ по-голяма от спорната част и съоръжението в него, възлиза на сумата 4 834.70 лв., т. е. размерът е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв. Въпросът за цената на иска не е бил повдиган по реда на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./, а последващите изменения в данъчната оценка на имота са ирелевантни за определяне цената на предявения иск.
Поради горните съображения решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадената касационна жалба следва да се върне, а образуваното по нея производство да се прекрати, без настоящата инстанция да се произнася по въпроса за наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] пазар, чрез пълномощника му адвокат М. М., против въззивното решение от 25.10.2012 год. по гр. д. № 454/2012 год. на Шуменския окръжен съд в потвърдителната му част и ВРЪЩА същата на касатора.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1360/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора, на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: