4
гр. д. № 6/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 72
София, 07.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Б. Е. касационна жалба срещу решение № 265 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 204/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с доводи за незаконосъобразност. В изложението се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК с довод, че съдът се е произнесъл по въпросите дали са налице предпоставките за прилагане нормите на чл. 348 и 349 ГПК. По тези въпроси няма достатъчна практика и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касация З. Ш., намира жалбата за основателна. Ответницата Б. К. Н. не е подала отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение по гр. д. 1182/2009 г. на Смолянски районен съд, постановено в производство по извършване на делба, като е постановено изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан.
От фактическа страна по делото е установено, че К. Е. е предявил срещу касаторката иск за прекратяване на съсобствеността, възникнала в режим на СИО по отношение на втория етаж от жилищна сграда, ? ид. ч. от таванския етаж и източния гараж от западната половина на къща-близнак, построена в УПИ V, кв. 98, по плана на [населено място]. Между страните няма спор за това, че имотът е придобит по време на брака между тях и след прекратяването му с влязло в сила решение от 22.11.2008 г. по гр. д. № 318/2008 г. на Кърджалийски РС, съсобствеността върху имота е трансформирана в обикновена при равни права. Към датата на прекратяване на брака страните нямат непълнолетни деца.
Извършването на делба на описания имот между страните е допусната с решение от 01.03.2001 г. по гр. д. № 1182/2009 г. на Смолянски районен съд при равни права. С решение от 08.02.2012 г., постановено по същото дело във фазата по извършнатего й, е намерено, че съсобствеността върхе неподеляемия жилищен имот следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан.
За неоснователно е прието искането на касаторката за възлагане на имота по съображения, че не се касае за съсобственост възникнала по наследяване, а на основание прекратена семейна общност.
Въззивният съд е споделил този извод, като го е мотивирал и с това, че с нормата на чл. 349 ГПК е въведено изключение от принципа, установен в нормата на чл. 348 ГПК. В случая не е налице една от предпоставките на чл. 349, ал.1 ГПК – на касаторката да е възложено упражняване на родителски права и тя да няма друг имот за задоволяване на жилищни нужди. Родените от брака деца са били пълнолетни към датата на прекратяване на брака. Поради отсъствието на една от предпоставките по чл. 349, ал. 1 ГПК е възприет като законосъобразен извод за неприложимост на този способ.
В хода на въззивното производство е починал ищецът К. Е. и е заместен в процесуалното правоотношение от наследниците му по закон Б. Н. и З. Ш., дъщери.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. приложима ли е и при какви предпоставки разпоредбата на чл. 349 ГПК; 2. следва ли съдът да се произнесе с определение за приемане на искането за възлагане на имота; 3. задължен ли е съдът да указва да се представят доказателства за наличие предпоставките на чл. 349, ал.1 ГПК, когато предмет на делба е имот, бивша съпружеска общност.
Първият въпрос е разрешен от съда при точно прилагане на закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, по нея има формирана многобройна практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. Твърдението, че е налице основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по същия въпрос не е мотивирано и не е подкрепено с представяне на задължителни решения, в които при същите факти, да е дадено различно разрешение. Само с цитирането на нормативния текст не се обосновава довод за наличие на допълнително основание за допускане на касационен контрол.
Вторият процесуален въпрос не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка, тъй като той не е обосновал решаващия извод на съда за неприложимост на способна за извършване на делба по чл. 349, ал. 1 ГПК.
Съдът не се е произнасял и по третия въпрос от процесуален характер, тъй като релевантните факти за това дали неподеляемото жилище е било съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод и дали на съпруга, направил искане за възлагане на имота, е било предоставено упражняването на родителски права върху децата от брака, са установени с представените писмени доказателства. Делото е било попълнено с относимите факти в резултата на извършените процесуалните действия от страните.
Доводите на ответницата по касация З. Ш. са неотносими към основанията, на които се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение. За страните в делбеното производство съществува правната възможност да уредят отношенията си извънсъдебно до извършването на публичната продан в образувано за това изпълнително производство.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице релевираните основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 204/2012 г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: