О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
[населено място], 09.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2118 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 188 по т.д.№ 195/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение по т.д.№ 63/2012 год. на Пазарджишки окръжен съд и обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма], на основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, сключената между същото,в качеството на продавач и [фирма],в качеството на купувач, търговска продажба, обективирана във фактура № 37/29.01.2010 год.,на части от технологична линия – сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито, за сумата от 820 000 лева с ДДС / 684 000 лв. без ДДС /.Касаторът твърди недопустимост,в евентуалност – неправилност на въззивното решение. Недопустимост се извежда от факта на конституиране на трети лица – помагачи на ищеца – кредиторите на несъстоятелността – [фирма] и [фирма] , последващо преобразувало се чрез вливане в [фирма] /Италия/, за което страната твърди, че не са били налице процесуални предпоставки, позовавайки се и на последващото изменение на закона – чл.649 ал.1 ТЗ, според който кредиторите на несъстоятелността имат правен интерес да встъпят като съищци или сами да заведат иска по чл.647 ТЗ , в случай на бездействие на синдика на дружеството в несъстоятелност, но не и да встъпят като трети лица – помагачи, тъй като и по отношение на дружеството в несъстоятелност нямат регресни претенции,от значение за които е произнасянето по иска и обвързването им с решаващите мотиви на съдебното решение по същия. Тази процесуална незаконосъобразност касаторът твърди, че опорочава въззивната жалба, подадена единствено от третите лица – помагачи на ищеца,и съдът не е дължал произнасяне по същата, като недопустима, поради липса на правен интерес. В евентуалност касаторът твърди неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в безкритично възприемане на заключението на съдебно-икономическата експертиза, въпреки оспорването на касатора – ответник и без произнасяне по възраженията му, досежно ползваните от вещото лице методи за определяне на средна пазарна цена на продаваните вещи / чрез включване в оценката на разходи, които не влияят пряко върху пазарната цена – транспортни,за проектиране,монтаж на оборудване, пусково – накладъчни работи и пр. – относими към цена на придобиване на дълготрайни материални активи /.Твърди се и постановяване на решението в противоречие с материалния закон – чл.647 ал.1 т.6 ТЗ вр. с пар.14 от ПЗР на ЗИДТЗ / обн.ДВ БР. 20 от 28.02.2013 г./, тъй като разпоредбата не включва предпоставка, съобразявана от съда, а именно: че не се касае за вещи, свързани с обичайната дейност на търговеца.
Ответните страни – [фирма] /в несъстоятелност/, чрез синдика Н. В., [фирма] и [фирма] /Италия/, чрез адв. А. К. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Синдикът на ответника в несъстоятелност заявява обстоятелства в обосноваване на правен интерес, акцентирайки на пасивното поведение на вече бившия синдик на дружеството – ответник – С. Ж., извършила в производството действия,несъвместими с интереса на кредиторите на несъстоятелността. Третите лица – помагачи оспорват формулирането на правен въпрос, изключая по п.ІІІ от изложението на касатора , както и обоснованост на допълнителен селективен критерий.Цитираната от касатора съдебна практика, в обосноваване липса на правен интерес от конституирането им като трети лица – помагачи на синдика на дружеството в несъстоятелност, същите сочат като неотносима към предпоставките по настоящия спор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
По реда на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ , от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / е атакувана търговска сделка по покупко – продажба на части от технологична линия за производство на обогатени обезжелезени фелдшпатови продукти на [фирма],сключена от дружеството с купувач [фирма]. В хода на производството, като трети лица – помагачи на ищеца са конституирани [фирма] и [фирма], последващо вляло се в [фирма] /Италия/.Новият синдик на дружеството – С. Ж. – е предприела действия по прекратяване на образуваното производство,поради оттегляне на исковете,както и възразявала срещу участието на третите лица – помагачи, останали безрезултатни. За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и обяви за недействителна спрямо кредиторите атакуваната търговска продажба, въззивният съд е приел , че са налице визираните в хипотезиса на нормата на чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ предпоставки: сделката да е сключена в двугодишния срок преди подаване молбата по чл.625 ТЗ, да е между свързани лица, като по отношение увреждащия кредиторите характер на същата е отчел факта, че продадените вещи не са от обичайната търговска дейност на дружеството / вещи, с които обичайно търгува /,а дълготрайни материални активи, свързани с производството на продуктите, с които търгува / за обработка на инертни материали /, както и че критерият на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ / даденото значително да надхвърля по стойност полученото/ тук е неприложим, като е достатъчно разпореждането да затруднява , да създава пречки за удовлетворяване на кредиторите.Съдът е счел, че няма да е налице увреждане, ако вещите са такива от обичайната търговска продукция на несъстоятелния длъжник, а цената е по-висока,равна или близка до пазарната продажна цена. Поради сключването на сделката извън обичайната търговска дейност, макар при изрично призната недоказаност на създадено затруднение за производителната дейност на дружеството, в резултат от същата, разликата от 82 800 лева /с 10,80 % по-малко от пазарната цена на вещите / е счетена за достатъчна, поради изключена близост с пазарната цена, макар и без да се касае за значителна / по смисъла на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ /. Следователно, въззивният съд е приел , че и при сделка с вещи извън обичайно търгуваните от дружеството в несъстоятелност, е преценима продажната цена, изключваща увреждането само ако е близка , равна или по-висока от пазарната. В този смисъл вида на търгуваните вещи не се явява самостоятелен и значим при преценката на увреждането критерий , а в аспект на затрудняване производствената дейност на търговеца, чрез продажбата на конкретните вещи, увреждането не се приема за доказано.
Досежно конституирането на третите лица – помагачи на ищеца, съдът е заключил, че синдикът има качеството на процесуален субституент по отношение на кредиторите на несъстоятелността, при вид на субституцията – процесуална суброгация,а решението, постановено с негово участие, има действие по отношение на всички кредитори. Искът защитава материалното им право на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, а съгласно чл.226 ал.2 ГПК носителят на материалното право винаги може да бъде конституиран като трето лице – помагач на субституента. Оттук и наличието на потестативно право на жалба за третите лица – помагачи на ищеца.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът обосновава довод за недопустимост на въззивното решение, визирайки го в противоречие със създадена,по въпроса за конституиране на кредиторите на несъстоятелността, в производства по предявени искове за попълване масата на несъстоятелността, съдебна практика: опр. № 2360 по ч.т.д.№ 1420/ 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, опр. от 18.08.2011 год. по ч.гр.д.№ 2442/ 2011 год. на Софийски апелативен съд и опр.№ 145 по ч.т.д.№ 81 / 2013 год. на Варненски апелативен съд.Страната акцентира на обстоятелството, че съдебното решение по начало има признато от закона действие спрямо кредиторите на несъстоятелността,независимо от участието им в делото, ограничено с чл.649 ал.1 ТЗ до конституиране като съищец, при завеждане на иска от синдика или главна страна – ищец, при бездействие на последния. От друга страна се сочи липсата на материално правоотношение между кредиторите на несъстоятелността и синдика на дружеството в несъстоятелност,които да предпоставят евентуални регресни права. Формулиран е и материалноправен по характер въпрос : Достатъчно условие ли е – за определяне на сделка,сключена между свързани лица, в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, за увреждаща, съгласно чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ – тя да не се включва в обичайната дейност на несъстоятелния търговец ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ ,с формално цитиране на разпоредбата и позоваване на липса на съдебна практика.
По довода за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради липса на възникнало за третите лица – помагачи право на въззивна жалба, който, съобразно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, предвид служебното задължение на съда да следи за нищожни и недопустими съдебни актове, не изисква обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,настоящият състав намира следното: Конституирането на третите лица – помагачи на ищеца – кредитори на несъстоятелността на дружеството – ответник е станало преди изменението на чл.649 ТЗ / обн.ДВ бр.20 от 28.02.2013 год./ – на 05.02.2013 год., по подадена от тях молба на 06.12.2012 год..С изменението на чл.649 ал.1 ТЗ / случило се в хода на настоящото съдебно производство, приложимо с оглед пар.14 от ПЗР на ЗИДТЗ обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 год./, е предоставено правото на кредитора на несъстоятелността, наред с хипотезата на лично предявяване на отменителния иск – при бездействие на синдика, да се конституира като съищец по иска, последващо на предявяването му от друг кредитор / в гражданския процес – недопустимо последващо активно субективно съединяване на искове/, не по-късно от първото по делото заседание, съответно е обявено за недопустимо предявяването от този кредитор на отделен отменителен иск, на същото основание и за същото действие /сделка/. Съгласно чл.649 ал.3 пр. първо ТЗ постановеното по отменителния иск решение има действие за всички кредитори на несъстоятелността,длъжника и синдика. Съвместно участие на синдик,със самостоятелна процесуална легитимация на ищец, и кредитор на несъстоятелността, с изменението на чл.649 ал.1 ТЗ не е предвидено в самостоятелна хипотеза на предявен от синдика иск / тъй като последното изключва бездействието, като предпоставка за предявяване на иска от кредитор на несъстоятелността / , а само в хипотеза на предявен от кредитор на несъстоятелността иск . В този случай е предвидено служебно конституиране на синдика, като съищец / чл.649 ал.3 пр.първо ТЗ / , а съвместната процесуална легитимация на кредитора и синдика ,в създадената по приложението на нормата задължителна съдебна практика, е приета като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса. Р. хипотеза – предявяване на иск от синдика и паралелно конституиране, като съищец, на заявил правен интерес от поддържането и уважаването на иска кредитор на несъстоятелността, законът не урежда, очевидно изхождайки от наличие на правен интерес от предявяване на иска от кредитор само при бездействие на синдика, а и от качеството на последния като процесуален субституент по отношение всички кредитори на несъстоятелността.От такава именно възможност,обаче, като допустима, изхожда касатора,за да изключи правен интерес на кредитора на несъстоятелността от конституиране като трето лице – помагач на синдика / след като може да се конституира като ищец /, акцентирайки също и на липсата на регресно право, при това на третото лице – помагач към ищеца – синдика, разполагащ със самостоятелна процесуална легитимация по искове за попълване масата на несъстоятелността / въпреки че релевантно е наличието на регресно право на подпомаганата спрямо подпомагащата страна, тъй като само в тази хипотеза за последната е налице интерес от конституиране, с цел издействане на благоприятно за подпомаганата решение; нелогичен е интерес от конституиране за помощ в процесуалната защита,когато регресното право би произтекло от отхвърлянето на иска /.
Третото лице – помагач е лице, което участва в чужд процес , за да помага на подпомаганата страна, с цел издействане благоприятно за нея решение. Правният интерес от конституирането му, обаче, не е налице единствено когато при неблагоприятен изход на спора подпомаганата страна би имала иск срещу третото лице – помагач, но и когато решението обвързва третото лице и без участието му по делото , така че чрез това именно участие в процеса се защитава ефективно правната му сфера, директно накърнима , в случай на неблагоприятно за подпомаганата страна решение / така е при прехвърляне на спорното право в процеса – чл.226 ал.2 ГПК – на аналогия с което се е позовал въззивния съд, при необходимо факултативно другарство, когато ищецът не е пожелал да конституира всички необходими другари, но последното не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска – чл.216 ал.2 ГПК , както и в случаите на изрично предвидена от закона възможност , в които дори не е необходимо да се доказва конкретен правен интерес – чл.226 ал.2 ГПК, чл.224 ал.2 КЗ, чл.191 ал.2 ЗЗД – така в опр.№ 20/1998 год. на V г.о. на ВКС /. Такава е именно настоящата хипотеза, с оглед последиците от постановимото по отменителния иск решение, с действие за всички кредитори на несъстоятелността / чл.649 ал.3 пр.първо ТЗ / .Противно на правната логика е да се изключи правен интерес от конституиране на кредитор на несъстоятелността, при изрично визирана от законодателя възможност за кумулиране на предявен от него и от синдика – макар служебно конституиран – иск , след като и в двете хипотези решението има идентично установително действие в отношенията между кредитора и длъжника в несъстоятелност / противна страна в производството /, особено когато поведението на синдика не удовлетворява интереса на кредиторите на несъстоятелността.В случай,че е благоприятно, решението по такъв иск безспорно рефлектира върху масата на несъстоятелността и увеличава вероятността за удовлетворяването и на конкретния кредитор в производството по несъстоятелност.Още повече, че ВКС е имал повод да приеме, че от значение за конкретния правен интерес е и бездействието на страната / впрочем изрично предвидено като предпоставка в самата норма на чл.649 ал.1 ТЗ, за предявяване на иска от кредитор на несъстоятелността /,благоприятно за която решение е от естество да рефлектира върху правната сфера на третото лице / така реш.№ 79 по т.д.№ 680/ 2010 год.на І т.о. на ВКС /. В настоящия случай, макар да не е било налице бездействие на синдика за предявяване на иска, е налице бездействие на синдика в хода на производството, нещо повече – изрично действие в противоречие / от формална страна, доколко е налице е въпрос по същество / с интересите на кредитори на несъстоятелността. Тъй като за настоящия състав, предвид гореизложеното, няма вероятност решението да е недопустимо, касационното обжалване не следва да се допуска на това основание.
Формулираният материално-правен въпрос не покрива изискването за правен, тъй като отговор на същия не би предпоставил самостоятелно различен от настоящия правен резултат,съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Видно от мотивите на въззивния съд, не обекта на сделката е обусловил / още по-малко единствено / отговора за наличие на „увреждане„,а преценката на цената, като изключено „близка„ / в смисъл на по-ниска / до средната пазарна цена,макар и не значително по-ниска, доколкото съда е разграничил фактическите състави на чл.647 ал.1 т.3 от този по т.6 на ТЗ. Дори като свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, при неравномерност на престациите, при които даденото значително надхвърля полученото, сделката би реализирала състава на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.Предвид това, съставът е обосновавал „увреждащ кредиторите„ резултат в по-широк аспект, макар и малко непоследователно.Така съставът е обосновал паралелен извод, че за увреждането е „ на пръв поглед „ / ? / достатъчно / аналогично на съдебната практика по приложението на чл.135 ЗЗД и тезата за характера на отменителните искове по чл.647 ТЗ , като специални състави на суброгационния иск / факта на трансформация на вещи в парична стойност, която е значително по-труден обект за успешно принудително изпълнение,вкл. по специалния ред на производството по несъстоятелност.Въпреки редакцията на изречението, в последващите мотиви не е оспорил релевантността на този си извод за крайния резултат по спора. В този смисъл, относим към решаващите му изводи се явява въпрос за вложения от законодателя смисъл в предпоставката атакуваната сделка да „уврежда кредиторите„.Такъв не е формулиран, нито в правомощията на състава е да разшири смисъла на зададения от страната,в съответствие с цялостната логика на въззивното решение – което,впрочем, не изключва увреждащ характер на разпореждането и само като резултат от извършването му с обект – необходими за производствената дейност на търговеца вещи,но е приел тази предпоставка за недоказана, нито е приел за достатъчно сключването на сделката с вещи извън обичайно търгуваните от дружеството. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 по т.д.№ 195/2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „ [фирма] / в несъстоятелност / разноски за настоящото производство, в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: