О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 26.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1046 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Т. от гр. Г. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 07.04.2009г. по гр.д. №2370/2008г.,с което въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от М. Й. Т. против Р. Ф. С. иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в н.а. №60,том ІV,рег. №10542,н.д. №660/2006г.,с който М. И. М. е прехвърлил на Р. Ф. С. ? ид.част от дворно място,находящо се в гр. Б.,ул.”А” №103,цялото с площ от 560кв.м.,представляващо УПИ ХV-1032,кв.87, ведно с ? ид.част от построените в него жилищна сграда,стопанска постройка,насаждения и подобрения,срещу поето от последната задължение за издръжка и гледане.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че решението е необосновано по причина,че изводите на въззивния съд не кореспондират с гласните доказателства,че доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност,че решението е постановено в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС,както и че съдът се е произнесъл по въпроса дали при извършено престиране за сравнително кратък период от време може да се приеме,че е налице изпълнение,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Р. Ф. С. изразява становище,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от М. Й. Т. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,въззивният съд е приел,че към момента на сключване на договора М. М. и Р. Ф. са били наясно,че отчуждителят страда от тежко,нелечимо заболяване,съответно,че кончината му е неизбежна и близка,съзнавали са, че изпълнение от страна на С. не може да има или поне няма да има така,щото двете престации да се уравновесят. Поради това е прието,че договорът се явява сключен при липса на насрещно основание,като действителната воля на страните по сделката е била да се прехвърли дарствено собствеността. Прието е,че договорът е нищожен като привиден и следователно не е възникнало задължение,за изпълнението на което да може да бъде развален. Изложени са обаче и съображения,че в периода от датата на сключване на договора до датата на смъртта на прехвърлителя договорът е бил изпълняван,ако хипотетично се приеме,че е действителен. Прието е,че за да възникне за приобретателя по договора задължение,а оттам и потестативно право да се иска разваляне на този договор поради неизпълнение,следва страните по договора да са били обвързани помежду си от валидна облигационна връзка.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма,респ. да се сочи и обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по същия въпрос. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства,което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Досежно поддържаната от касатора теза,че е налице основание за допускане на касационното обжалване с оглед противоречие на постановеното от въззивния съд решение с посочените в изложението решения на ВКС:
На първо място следва да се отбележи,че в изложението не са посочени конкретни въпроси,които да са разрешение противоречиво по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това дори да се приеме с оглед на доводите, съдържащи се в касационната жалба,че се поставя въпроса за доказателствената тежест при предявен иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, тезата за наличие на противоречиво разрешение на този въпрос не може да бъде споделена. В посоченото в изложението решение №1113/20.01.2009г. по гр.д. №4522/2007г. на І ГО на ВКС е прието,че по предявен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение в доказателствена тежест на приобретателя е да установи,че изпълнението покрива задълженията му по договора за осигуряване на всичко необходимо на прехвърлителя за един сносен спокоен живот. Изводите на въззивния съд досежно разпределението на доказателствената тежест напълно съответствуват на изразеното в това решение становище.
В решение №11/21.ІV.1994г. по дело №4900/1993г. на ІІІ ГО на ВС, което касае спор по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и доказването в това производство,е прието,че съдът е длъжен да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства,а не избирателно да формира убеждението си само върху част от тях. Така поставеният въпрос обаче касае правилността на решението,а не наличието на основание за допускане на касационно обжалване,както вече беше посочено по-горе.
Посоченото от касатора решение №923/14.ІV.1960 по гр.д. №1756/60г. на ІІІ ГО на ВС също не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като изложените в това решение съображения не са свързани посредством изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК с конкретен въпрос,по който да е налице противоречива практика. Дори да се приеме,че се поставя въпрос по приложението на чл.188 ГПК/отм./,не може да се приеме,че становището на въззивния съд по приложението на тази разпоредба противоречи на разрешението,дадено в решение №923/14.ІV.1960г.- въззивният съд не е изложил съображения,че част от доказателствата не следва да бъдат обсъждани нито в решението се съдържа обща формулировка,която да замества детайлното обсъждане на доказателствата.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че въпросът дали при извършено престиране за сравнително кратък период от време може да се приеме,че е налице изпълнение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така поставеният въпрос не касае приложението на неясна правна норма или на норма,по приложението на която липсва съдебна практика. Въпросът касае преценка,която съдът извършва по всяко дело конкретно с оглед установената фактическа обстановка. Подобен въпрос многократно е бил поставян на разглеждане пред съдилищата. Даваните разрешения са различни,както вече беше отбелязано,с оглед установените по всяко дело конкретни факти,което не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Освен това изводът на съда за неоснователност на предявения иск в конкретния случай не се основава на продължителността на осъществяваното изпълнение на задължението по договора и в този смисъл така поставеният въпрос не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 ГПК в полза на Р. Ф. С. следва да бъде присъдена сумата 300лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.04.2009г. по гр.д. №2370/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от М. Й. Т. касационна жалба вх. №16128/15.05.2009г.
ОСЪЖДА М. Й. Т. да заплати на роза Ф. С. сумата 300.00лв./триста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: