О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 72
София, 02.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 125/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.03.2008 г. по гр. д. № 195/2007 г. Бургаски апелативен съд е отменил решение от 18.10.2004 г. по гр. д. № 1615/2000 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която Г. гр. Я., Бургаски медни мини” ЕАД, гр. Б. и “М” АД, гр. Р. са осъдени солидарно да заплатят на К. Х. И. сумата 14062.53 лв. обезщетение за имуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от К. Х. И. искове на основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7445.01 лв., за мораторна лихва в размер на 5935.52 лв. и за сумата 628 лв., представляваща стойността на комплект слухов апарат и очила, за времето от 30.06.1997 г. до 17.10.2000 г. Оставил е в сила същото решение в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до общия предявен размер като неоснователни.
Недоволен от решението е останал ищецът К в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Касационната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв.
При извършена проверка за наличие на предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС намери за установено от фактическа страна следното:
Касаторът е предявил обективно съединени три осъдителни иска: за сумата 7445.01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди , произтичащи от разликата между отпуснатата му пенсия поради инвалидност и трудовото възнаграждение, което би реализирал ако изпълняваше трудовите функции преди инвалидизирането му за времето от 30.06.1997 г. до 17.10.2000 г., поради ексцес на заболяването му: за сумата 5935.52 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата и за сумата 628 лв., представляваща стойността на закупени от него комплект слушалки и очила, ползването на които е обусловено от заболяванията му.
Поддържал е, че през 1989 г. е било установено професионалното му заболяване – вибрационна болест ІІ стадий и двустранен слухов неврит. През 1993 г. с експертно решение (ЕР) № 58 от 17.12.03.1992 г. е констатирано влошаване на състоянието му поради ексцес на заболяванията, което счита, че е основание за претендиране на имуществени вреди за исковия период.
Въззивният съд е отхвърлил иска след като е приел за установено, че ЕР, на което касаторът се е позовал, е било отменено със следващо № 784 от 29.10.1993 г., в което е констатирана глухота и вибрационна болест ІІ стадий, както и общи заболявания захарен диабет, инсулинонезависим тип, и смесен астигматизъм на двете очи. Въз основа на това комисията е отменила предходното, с което е била определена ІІІ гр. и. по професионалните заболявания и ІІІ гр. и. по общите заболявания. Приела е, че професионалните заболявания ограничават трудоспособността му като миньор, но не и за всякакъв вид професионален труд. Отказала е определяне на група инвалидност, тъй като е констатирала, че лицето от 08.05.1990 г. се е регистрирало като едноличен търговец и в това качество развива търговска и туристическа дейност, за която е със запазена трудоспособност.
С Р № 283 от 26.03.1999 г. ЦТЕЛК е отменила предходното и е определила ІІІ група инвалидност поради общите заболявания с начална дата 5.11.1998 г. По отношение на професионалните заболявания – вибрационна болест І-ви стадий и двустранен неврит на слуховия нерв в степен на тежко чуване и добър словесен и социален контакт след слухопротезиране е приела, че те не обуславят определяне на група инвалидност.
След преценка на тези писмени доказателства съдът е приел, че не се установява наличие на ексцес на професионалните заболявания, в резултат на който ищецът за исковия период да е претърпял имуществени вреди, подлежащи на възмездяване. Влошаване на здравето е обусловено от задълбочаване на общите заболявания – диабет, хронично исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, които не са в причинна връзка с полагания труд като миньор и с причинените от това професионални заболявания. Определената група инвалидност за професионалните заболявания с отменено решение също е била ІІІ-та както при първоначалното освидетелстване на касатора през 1989 г.
В изложението към касационната жалба е касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като е посочил и конкретни решения. В изложението не са изложени мотиви с конкретизиране на материалноправен въпрос, който е решен с въззивното решение и е съществен за разрешения правен спор.
Доколкото искът е основан на твърдение за наличие на ексцес на професионалното заболяване, то това е съществения материалноправен въпрос обсъден от съда. Изводът, че твърдяният факт за ексцес на професионалните заболявания не е доказан, е обоснован с констатациите на компетентните органи, отразени в експертните решения, издадени и относими към периода, предмет на иска. Материалноправните въпроси, разрешени в представените решения, не са идентични или сходни с разрешения с обжалваното въззивно решение. Решение № 127 от 24.07.1995 г. по гр. д. № 1793/94 г. съдържа разрешение на въпроса за метода на определяне имуществени вреди, произтичащи от разликата между отпусната пенсия и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал при запазена трудоспособност; решение № 1* от 24.11.1992 г. по гр. д. № 1134/1992 г. отговаря на въпроса дали съставянето на актът за трудова злополука е елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на работодателя при настъпило увреждане от такава. Не е налице противоречие между правните изводи изложени във въззивното решение и разрешенията дадени в ТР № 45 от 19.04.1990 г. на ОСГК и на Решение № 126 от 10.12.1984 г. по гр. д. № 98/84 г. на ОСГК, с които е прието, че ексцесът на професионалното заболяване е основание за ангажиране отговорността на работодателя за възмездяване на претърпяни в резултат на това неимуществени и имуществени вреди. Въззивното решение е съобразено с тези решения и въпросът за наличието на ексцес е разрешен от въззивния съд при спазване трайната и безпотиворечива практика на съдилищата относно това, кога е налице ексцес на професионално заболяване.
Направеното позоваване на изброените решения, въпреки, че не се излагат доводи как те се свързват с разрешеният във въззивното решение съществен материалноправен въпрос, следва да се квалифицира като въвеждане на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. т. 2 ГПК.
По изложените съображения по горе настоящият състав на І г. о. на ВКС, намира че не е налице основание по т. 2 на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.10.2004 г. по гр. д. № 1615/2000 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.