3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София,25.01. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 14/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.И.О. – процесуален представител на Ш. Т. К. срещу решение Nо 235 от 11.10.2010 г. по гр.д. Nо 398/10 г. на Смолянски окръжен съд,потвърждаващо решение № 121 от 29.04.2010 год.по гр.д. № 504/2009 год. на Смолянски районен съд ,с което е отхвърлен ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от касатора срещу [фирма] за признаване за установено,че е собственик по наследство и давност на имот пл.№ 151,участващ в парцел І – ученическа спортна площадка,в кв.27,по плана на [населено място],общ.С.,с площ от 882 кв.м. и за предаване владението на същия имот.
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.Твърди,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос,касаещ нарушение на изконно право на българските граждани,а именно правото на собственост и неговата защита,както и правилното прилагане и зачитане на съдебното решение.
Ответната страна – [фирма],чрез пълномощника си адв.Л.С. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира направените разноски за настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Приложеното от жалбоподателят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване/инкорпорирано в самата касационна жалба/ няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо.
Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Основанията, на които се позовава жалбоподателят следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос – материалноправен и/или процесуалноправен не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 , ал.1 от чл.280 ГПК, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл.280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При този резултат жалбоподателят дължи на ответника направените разноски за тази инстанция/изготвяне на отговор на касационната му жалба/ в размер на 300 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 235 от 11.10.2010 г. постановено по гр.д. Nо 398/10 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ш. Т. К.,ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],ет.1 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление –гр.С., [улица],с управител А. И. Н. разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: