ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. София, 10.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4139 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. М. Ц. и П. И. Г. срещу решение № 133 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 18/08 г. на Окръжен съд гр. Л.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата О. гр. Т..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 529 от 30.11.2007 г. по гр. д. № 42/07 г. на Районен съд гр. Т., с което е признато за установено по отношение на О. гр. Т. че Р. Ц. и П. Г. са собственици на поземлен имот с площ 420 кв. м. попадащ в парцели ХІІ-“З” и ХІІІ-“З” в кв. 329 по плана на гр. Т. и е признал е за неистински АОС № 513 от 27.01.2003 г. и № 514 от 27.01.2003 г., като е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел че ищците не са доказали да са собственици на имота към момента на влизане в сила на кадастралния план на града. Решението на ОСЗГ не ги легитимира като собственици, тъй като към него няма издадена скица в която възстановения имот да е индивидуализиран с площ, граници и местност. Тъй като не е проведена процедурата по чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ, имотите не могат да бъдат попълнени в одобрения кадастрален план и общинската администрация не може да издаде удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл касае запазване правото на собственост върху земеделски земи внесени в ТКЗС и възможността те да бъдат наследени. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се посочва основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване, след тълкуване на мотивите в приложението, ВКС счита че не са налице сочените основания за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване. Нормите на Конституцията на Република България и Решение № 4 от 27.02.1996 г. на Конституционния съд не попадат в приложното поле на соченото основание, тъй като не са съдебна практика.
Не е налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В изложението се твърди, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни въззивното решение сочената практика. Не може да се извърши сравнение тогава, когато такава практика не е посочена от касаторите, въпреки дадената им от съда възможност за това.
Касаторите сочат като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Според тях, същественият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Няма тълкуване на закона по различен начин, а преценка на факти ангажирани в конкретното производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 18/08 г. на Окръжен съд гр. Л..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: