О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.72.
гр.София .02.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4759/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. А. С. и И. С. С. , и двамата от гр. Б., чрез адв. М от същия град, са подали касационна жалба вх. № 7* от 26.05.2008 год. срещу въззивното решение № І* от 18.04.2008 год. по в.гр.дело № 905/2007 год. на Бургаския окръжен съд, четвърти граждански състав, с което е оставено в сила решение № 1665/05.10.2007 год. по гр.дело № 419/2007 год. на Бургаския районен съд, с което е уважен предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора от 29.06.1988 год., предмет на нотариален акт № 1* т.ІV, нот.дело № 1445/1988 год., с който М. Т. С. е прехвърлила на А. А. С., през време на брака му с И. С. С. , апартамент в гр. Б., ж.к.”М”, бл.413, вх. Е, ет.3, срещу задължение за гледане и издръжка. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 589 от 23.09.1996 год. по гр.дело № 67/1996 год. и решение № 1* от 24.10.1995 год. по гр.дело № 740/1995 год. на Върховния съд и б/ произнасяне по съществен материалноправен въпрос – има ли изискване за форма при предоговарянето на формата на престацията за издръжка и гледане от натурална в парична?
О. по касация М. Т. С. от гр. Б. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е, че само с превеждане на суми за издръжка на ищцата, съгласно допълнителното споразумение от 09.06.2005 год., задълженията на ответниците по алеаторния договор от 29.06.1988 год. не се изчерпват, а последните не са изпълнявали договорното си задължение да гледат ищцата, като полагат лични грижи за нея, съобразени с възрастта и здравословното й състояние.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния съд, илюстрирана с решение № 589 от 23.09.1996 год. по гр.дело № 67/1996 год. и решение № 1* от 24.10.1995 год. по гр.дело № 740/1995 год. ІІ г.о. Първото от тях изхожда от чл.95 ЗЗД, според който законов текст „кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си”. Под даване на необходимото съдействие съдебната практика по делата по чл.87, ал.3 ЗЗД с предмет алеаторен договор за гледане и издръжка разбира „приемане на предлаганите от длъжника грижи и храна”/напр. решение № 1297/1993 год. ВС, ІІ г.о. или „приемане изпълнение на предложените им дължими грижи и издръжка”/напр. решение № 589 от 23.09.1996 год. по гр.дело № 67/1996 год. на ІІ г.о. на ВС, което е посочено и от касаторите/ или по-общо „неоказване на съдействие от страна на прехвърлителката-кредитор”/напр. решение № 925/1995 год. ІІ г.о. на ВС/ и „отказ да се приемат от кредиторите предлаганите грижи и издръжка”/напр. решение № 1* от 24.10.1995 год. по гр.дело № 740/1995 год. ІІ г.о./.
Цитираните решения на Върховния съд не са пряко относими към процесния случай, доколкото ответниците/сега касатори/ не са обосновавали пред инстанциите по съществото на спора, че прехвърлителката по алеаторния договор не е оказвала съдействие за изпълнение на поетите от тях задължения за издръжка и гледане. Ако кредиторът по алеаторния договор не приема предлаганите му от длъжника грижи и храна, за да бъде изправна страна, длъжникът трябва да поиска от районния съд трансформиране на задълженията по договора от натурални в парични и редовно, ежемесечно да превежда по сметката на кредитора определената от съда сума. В случая обаче, поетото с допълнителното споразумение от 09.06.2005 год. задължение за предоставяне на ежемесечна издръжка в размер на 60 лева е със съгласието на прехвърлителката, а не е налице хипотеза на отказ от съдействие от нейна стана, т.е. забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД.
Не е налице и предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вярно е, че въпросът дали има изискване за форма при предоговаряне на задължението за издръжка и гледане е съществен материалноправен въпрос, който би могъл да получи разрешение по пътя на касационното обжалване на едно въззивно решение, но само при положение, че решаващите изводи са основани именно на последиците от несъобразяването с такова изискване, доколкото би се приело, че то съществува. В случая, както се посочи, уважаването на иска за разваляне на договора е основано на приетото от въззивния съд неизпълнение на задълженията за гледане на прехвърлителката, с полагане на лични грижи за нея, съобразени с възрастта и здравословното й състояние. С оглед на това, застъпеното в решението разбиране, че допълнителното споразумение за трансформиране на задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент следва да отговаря на изискванията, на които отговаря самия алеаторен договор, не е решаващ мотив за уважаване на иска.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 18.04.2008 год. по в.гр.дело № 905/2007 год. на Бургаския окръжен съд, четвърти граждански състав, по жалба вх. № 7* от 26.05.2008 год., подадена от И. С. С. и А. А. С. от гр. Б., чрез адв. М.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: