О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 07.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 328 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. Д., С. В. Д. и Л. В. Д. чрез процесуалния им представител адв. П срещу решение от 16.01.2008г. по гр. д. № 2720/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което е оставено в сила решение от 11.06.2007г. по гр. д. № 10799/2006г. на Софийски районен съд, 56 състав. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Ю. Г. Д., С. В. Д. и Л. В. Д. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.12.2000г., съответно в размер 6 000 лв., 4 500 лв. и 4 500 лв. и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 94 лв. – разноски по делото.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите са изложили основания за допускане на касационно обжалване на решението на СГС. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, и решението на ВКС ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закона – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът ЗПАД „Д”, гр. С. релевира доводи за недопустимост на касационната жалба на С. В. Д. и Л. В. Д., тъй като по отношение на тях решението е влязло в сила съгласно чл. 218а от ГПК /отм./. Относно касационната жалба на Ю. Г. Д. ответникът поддържа становище, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК и по въпроса за невъзможността да се търси кумулативно обезщетяване на претърпените от ПТП вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при ангажирана деликтна отговорност на прекия извършител на произшествието ВКС се е произнесъл с решение № 127 от 19.03.2008г. по т. дело № 640/2007г. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
По касационната жалба на С. В. Д. и Л. В. Д.:
Касационната жалба на С. В. Д. и Л. В. Д. е недопустима, тъй като решението на Софийски градски съд по отношение на техните искове е влязло в сила на основание чл. 219, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./ във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./. Разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./ визира, че дела с цена на иска под 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай предявените от С. В. Д. и Л. В. Д. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. искове са с цена под 5 000 лв., а именно всеки от тях е за сума в размер 4 500 лв. Съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане в сила на ГПК /до 01.03.2008г./ се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция, т. е. по реда на отменения ГПК/. Въззивното решение е постановено на 16.01.2008г. и на основание чл. 219, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./ във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./ е влязло в сила спрямо С. В. Д. и Л. В. Д.. Поради изложените съображения касационната жалба на посочените двама касатори следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба на Ю. Г. Д.:
Касационната жалба на Ю. Г. Д. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ 30-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 407, ал. 1 /отм./ от ТЗ, въззивният съд е приел, че е възможно пострадалите от произшествието да претендират обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, след като са се снабдили с изпълнителен лист за същото обезщетение срещу самия водач, тъй като застрахователят и виновният причинител на увреждането отговарят на различни самостоятелни основания и пострадалите имат възможност да избират към кого да насочат своите претенции. Изложени са съображения, че отговорността на застрахователя може да бъде изключена само когато пострадалите вече са получили дължимото им обезщетение от причинителя, с което вземането им се е погасило.
За да приеме, че исковете са недоказани и неоснователни, въззивният съд е приел, че не е доказано произшествието да е причинено от лице, чиято отговорност се покрива от ответника на основание сключения договор за застраховка, както и не е доказано ищците да са претърпели описаните от тях неимуществени вреди.
Касаторът е поставил четири правни въпроса, които според него са съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК: 1/ имат ли наследниците на починалото лице при ПТП право на претенция /вземане, обезщетение за неимуществени вреди/ от застрахователя, ако са получили изпълнителен лист за обезщетение за същите неимуществени вреди срещу виновния водач, причинил ПТП-то; 2/ може ли да се игнорира споразумението по наказателното дело; 3/ дали застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността само на собственика на автомобила или и на лицето, на което собственикът е предоставил автомобила за управление /дали застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на лицето, управляващо предоставен му от застрахования собственик автомобил/; 4/ дължи ли се държавна такса от ищците за искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда или споразумение.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Въпросът имат ли наследниците на починалото лице при ПТП право на претенция /вземане, обезщетение за неимуществени вреди/ от застрахователя, ако са получили изпълнителен лист за обезщетение за същите неимуществени вреди срещу виновния водач, причинил ПТП-то, независимо, че се решава противоречиво от съдилищата и различни състави на ВКС /приложеното решение № 127 от 19.03.2008г. по т. дело № 640/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение, решение № 2* от 13.12.1973г. по гр. д. № 1841/1973г. на ВС на НРБ, ГК, І гр. отд., решение № 2* от 23.09.1981г. по гр. д. № 2072/1981г., ВС на НРБ, ГК, І гр. отд., решение № 201 от 18.03.1986г. по гр. д. № 70/1986г. на ВС на НРБ, ГК, ІV гр. отд., решение по гр. д. № 2410/2000г. на ВКС на РБ, V гр. отд., решение № 893 от 16.11.2007г. на ВКС по гр. д. № 1124/2006г., I гр. отд./ не е обусловил решаващият извод на съдебния състав за недоказаност и неоснователност на иска.
Съществените материалноправни и процесуални въпроси, които са обусловили крайния извод на въззивната инстанция, са следните: 1/ ползва ли се водачът на автомобила от застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност” и необходима ли е определена форма за упълномощаване на водача на автомобила от неговия собственик; 2/ необходимо ли е доказване на неимуществените вреди и какви доказателствени средства са допустими.
Първият съществен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС на РБ, обективирана в Постановление № 7/1977 г. от 04.10.1978г. на Пленума на ВС, т. 10 и множество решения на различни състави на ВКС на РБ /решение № 556 от 04.10.2005г. по т. дело № 42/2005г. на ВКС, ТК, І т. отд., решение № 838 от 04.01.2008г. по т. д. № 535/2007г. на ВКС, ТК, решение по т. дело № 970/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. отд, решение № 522 от 20.10.2008г. по т. дело № 274/2008 г. на ВКС, ТК, І т. отд. и др./. Следователно налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът не сочи решения, с които различни съдилища са решили този въпрос по различен начин, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По отношение на втория съществен въпрос касаторът не е изложил основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът дължи ли се държавна такса от ищците за искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда или споразумение, не е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от него не зависи изходът на делото.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения исканото касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 60 лв., предвид освобождаването му от заплащане на ? от дължимата държавна такса още в първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. В. Д. и Л. В. Д. срещу решение от 16.01.2008г. по гр. д. № 2720/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2008г. по гр. д. № 2720/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав в частта по иска на Ю. Г. Д. срещу ЗПАД „Д”, гр. С..
УКАЗВА на касатора Ю. Г. Д. в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 60 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на С. В. Д. и Л. В. Д.., в седмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.