О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 01.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1514 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Б. против решение № 1654 от 21.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2934 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3800 от 02.11.2017 г. по гр.д. № 5804 по описа за 2017 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяната на заповед № 253 от 03.04.2017 г. за уволнението на ищцата, за възстановяването ? на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 090 лева, представляваща обезщетение за разликата в брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала от ответника, ако не беше уволнена и получаваното от нея брутно трудово възнаграждение при друг работодател през периода 03.04.2017 г. – 03.10.2017 г.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на решението и противоречието му с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Следва ли въззивният съд да упражни контрол за съответствие между наложеното наказание и твърдените от работодателя дисциплинарни нарушения /чл. 189 от КТ/ при преценка законосъобразността на дисциплинарното уволнение, като изложи мотиви затова, съответно да упражни контрол относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и поведението на работника или служителя, като изложи фактически и правни доводи относно нейната неправилност или правилност? Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие с решения № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ВКС, III ГО, № 192 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 876/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО, № 293 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 238/2011 г., III ГО на ВКС, № 372 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 3731/2013 г. на ВКС, IV ГО, № 589 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 935/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО.
2.Следва ли съдът да подложи на преценка всички доказателства поотделно и в съвкупност, като ги обсъди във връзка едни с други или може да обсъжда едностранчиво или извадково едни доказателства по делото, без да ги съпостави с други, обсъждайки само доказателствата, обслужващи собствената му теза? Касаторът твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на ВКС, IV ГО, № 76 от 16.05.2017 г. по гр.д. № 2926/2016 г. на ВКС, IV ГО.
3. Следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и следва ли когато същата е негодна и оплакване за това и за необосноваността и е направено във въззивната жалба, служебно да назначи такава? Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на ВКС, III ГО и т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.
4. Може ли съдът да основе доказателствените си изводи за осъществяването на определени факти въз основа на частен свидетелстващ документ, съставен от служител на работодателя?
5. Длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи при формиране на решението си по спора? Съдът е разрешил този въпрос в противоречие с решение № 76 от 10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г., ТК, I ТО, № 44 от 03.08.2010 г. по т.д. № 678/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО.
6. Следва ли съдът в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните? Разрешението на въззивния съд е в противоречие с решения № 450 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 3547/2008 г. на ВКС, ГК, II ГО, № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV ГО, № 388 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО.
7. Следва ли работодателят да докаже с допустимите доказателствени средства всички описани в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина при условията на пълно главно доказване? Налице е противоречие с решения № 310 от 04.11.2014 г. по гр.д. № 795/2014 г. на ВКС, IV ГО, № 48 от 14.05.2012 г. по гр.д. № 447/2011 г. на ВКС, IV ГО, № 257 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 3681/2008 г. на ВКС, III ГО.
8. Следва ли уволнителната заповед да отговаря на изискването за еднократност на наказанието и да сочи конкретни дисциплинарни нарушения с нужната индивидуализация? Въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с решения № 419 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 575/2009 г. на ВКС, IV ГО, № 572 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 1474/2009 г. на ВКС, III ГО, № 83 от 24.07.2015 г. по гр.д. № 5585/2014 г. на ВКС, III ГО, № 201 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО.
9. Спазена ли е процедурата по чл. 193 от КТ, когато работодателят е възпрепятствал работника или служителя да се запознае с документи, които да послужат за основа на обясненията му, поради което и такива не са дадени, съответно когато с оглед на обема нарушения, за които са поискани обяснения, му дал твърде кратък срок за запознаване със самото искане и документите, към които то препраща, както и такъв за даване на обяснения? Касаторът твърди, че въпросът е разрешен в противоречие решения № 221 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 7639/2013 г. на ВКС, IV ГО, № 53 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 2943/2016 г. на ВКС, III ГО.
Ответникът по жалбата – [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1 600 лв. разноски за настоящото производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Б. е работила по трудово правоотношение в [фирма] на длъжността „началник на отделение за остро болни мъже с ендогенни, екзогенни и органични разстройства на личността“. Със Заповед № 253 от 03.04.2017 г., връчена на 03.04.2017 г., на Р. Б. е била дисциплинарно уволнена. В мотивите на заповедта е посочено, че са установени нарушения на медицински стандарт „Психиатрия“, Закона за здравето, вътрешни заповеди на Управителя на лечебното заведение относно реда за проверка на изписване на лекарствени продукти, тяхното съхранение и раздаване на пациентите, както и начина за водене на съответната документация в Отделение за остро болни мъже с ендогенни, екзогенни органични разстройства на личността. Със заповед № 162 от 27.02.2017 г. на Управителя на [фирма] е назначена комисия, която е извършила проверка и е установила, че в посоченото отделение, на пациентите в отделението, въпреки наличието на безплатни оланзапин таблекти в болничната аптека, масово са изписвани по температурен лист медикаменти с друго търговско наименование олфрекс, зипрекса, велотаб или зипрекса, които са скъпоструващи и пациентите са си ги осигурявали за собствена сметка. Установени са редица и подробно описани в протокола нарушения, сред които изписване на медикамент при липса на критерии за терапията за съответната диагноза; при пациент с приемна диагноза F19 не е правен тест за марихуана; нарушения във връзка с некоректно попълнена медицинска документация, в отчетността на медикаментите, липса на биохимични изследвания и проследяване на пациенти при лечение с посочени медикаменти и др. На 22.03.2017 г., преди издаването на заповедта за уволнение, на ищцата е бил връчен препис от протокол № 574 от 20.03.2017 г., съдържащ констатациите на комисията за допуснатите от нея нарушения, както и искане за предоставяне на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ. Затова съдилищата са счели, че работодателят е изпълнил това си задължение. Приели са също, че макар да е отстранена временно от работа със заповед № 143 от 20.02.2017 г., ищцата е имала възможност да се яви при работодателя си за изслушване или да депозира писмените си обяснения. За да счете за доказани извършените нарушения, въззивният съд се е позовал не само на доклада на назначената за целта комисия, но и на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и на констативен протокол на Регионалната здравна инспекция-П. от 29.05.2017 г. Първоинстанционният съд е констатирал, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията. С този извод се е съгласил и въззивният съд, описвайки подробно нарушенията, които са довели до потенциална опасност за живота и здравето на пациентите. Следователно първият въпрос на касатора не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съдилищата са извършили собствена преценка дали тежестта на нарушенията отговаря на наложеното наказание. Въззивният съд е ценил доказателствата в тяхната съвкупност, не ги е обсъждал едностранно, схематично и превратно, поради което разрешението и по този въпрос съответства на практиката на ВКС. Въззивният съд е изложил мотиви защо е било необходимо да бъде изслушана съдебно-медицинска експертиза и защо вещото лице не е в зависимост от ответника, поради което е приел, че експертизата е годно доказателствено средство и не е било нужно повторно назначаване на такава експертиза. Ето защо и по третия въпрос няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС.
В хода на делото ищцата е оспорила констатациите в протокола на комисията за извършените от нея нарушения. Определяйки този протокол като частен свидетелстващ документ, подписан от служители на работодателя, тя смята за недоказано извършването на тези нарушения само въз основа на протокола. Тази теза намира израз в четвъртия, петия и седмия въпрос, формулирани в изложението. Според практиката на ВКС обаче частният свидетелстващ документ, подписан от служители на работодателя не е „правно нищо“, а може да послужи като доказателство за извършените дисциплинарни нарушения, ако бъде подкрепен от други доказателства по делото/ решение № 102 от 31.03.2015 г по гр. д. № 3687/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/. В случая въззивният съд е приел, че установените от комисията нарушения се потвърждават от констативен протокол на Регионалната здравна инспекция-П. от 29.05.2017 г. и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Следователно доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ/протокол на Регионалната здравна инспекция/ е зачетен. Нарушенията са доказани не само посредством частен свидетелстващ документ, а чрез съвкупност от доказателства. Затова дадените от въззивния съд разрешения по тези въпроси не противоречат на практиката на ВКС.
Пловдивският окръжен съд е обсъдил в решението си доводите и възражения на ищцата, включително относно недостатъчната индивидуализация на нарушенията, като е приел конкретизацията в заповедта за достатъчна, позовавайки се на приложимата практика на ВКС. Този съд е пропуснал единствено да се произнесе по възражението за повторност на наказанието. Ищцата наистина е била наказана със забележка със заповед № 210 от 20.03.2017 г., но нарушенията, описани в тази заповед, касаят предходен период и не са били предмет на проверката на комисията, чиито констатации са обосновали дисциплинарното уволнение. Следователно дисциплинарното уволнение не е било повторно наложено, поради което допускането на касационно обжалване по шестия и осмия въпрос не би променило изхода на спора.
От събраните по делото доказателства се установява, че на ищцата е била дадена възможност и достатъчно дълъг срок да се запознае с протокола на комисията. Работодателят не е бил задължен да и даде достъп до медицинската документация, а само да изслуша нейните обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Не е имало пречка ищцата да повдигне принципни възражения срещу констатациите на комисията и едва тогава работодателят би следвало да преценява дали в медицинската документация се съдържат доказателства в подкрепа на тези възражения. При липсата на каквито и да е обяснения обаче, работодателят не е накърнил правото и на защита, като не е дал достъп до документацията. Следователно разрешението на въззивния съд на деветия въпрос също не противоречи на практиката на ВКС.
Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението. От съдържанието на решението не се установява съдът да е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на фактическите и правни изводи, нито да е приложил правна норма противно на нейния смисъл или да се е позовал на несъществуваща правна норма.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 1600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1654 от 21.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2934 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, шести граждански състав.
ОСЪЖДА Р. Г. Б.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:000463386, сумата 1 600/хиляда и шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: