3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр.София, 11.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Ваня Атанасова
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3086 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. против решение от 24.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 19447 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, А.О. III „Г“ състав, с което е потвърдено решение № II-123-111 от 12.09.2014 г. по гр. д. № 2 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, II Г.О., 123 състав, за отхвърляне исковете на касатора, предявени срещу [фирма], за заплащане на 10 518,40 лв. за положен извънреден труд за периодите от 13.12.2008 г. до 28.03.2009 г. и от 9.5.2009 г. до 13.12.2009 г. и за 304 лв. лихва за забава върху главниците.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса допустимо ли е прилагането на чл.183 от ГПК и изключване от доказателствения материал на писмени документи, непредставени в оригинал по делото по обективни причини. Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната от него съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е работил по силата на трудов договор с ответното дружество като инструктор по кормуване и след прекратяване на трудовото правоотношение е предявил искове за заплащане на възнаграждения за извънреден труд и на лихва за забава върху тези възнаграждения. Като доказателства за полагането на извънреден труд той е представил към исковата молба ксерокопия от учебни картони, в които се отбелязват часовете по кормуване, взети от курсистите. В отговора на исковата молба дружеството е заявило, че ищецът е бил и ръководител на учебния център и в това му качество е имал задължение да съхранява и контролира учебните картони, което не е изпълнил. Затова дружеството е декларирало, че не притежава оригиналите на тези картони и е поискало от съда на основание чл.183 от ГПК да задължи ищеца да ги представи. В публичното съдебно заседание на 19.10.2012 г. пълномощникът на ищеца е признал, че е заверил ксерокопията, без да е виждал оригиналите. Ето защо съдът е задължил ищеца да представи тези оригинали, като го е предупредил, че в противен случай ще изключи ксерокопията от доказателствата по делото. Оригиналите на учебните картони не са открити при претърсване жилището на ищеца, поради което не се съхраняват от органите на предварителното производство или от Прокуратурата/стр.170-174 по описа на СРС/. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е изключил ксерокопията на учебните картони от доказателствата по делото и е отхвърлил исковете. Въззивният съд е приел, че тези процесуални действия са законосъобразни и е потвърдил първоинстанционното решение. С оглед мотивите на въззивния съд поставеният от касатора въпрос дали е следвало да се изключат от доказателствата по делото ксерокопията на учебните картони е от значение за изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос обаче не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. В решения № 335 от 6.7.2010 г. по гр. д. № 4764/2008 г. на Първо Г.О., № 260 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 91/2009 г. на Второ Г.О и № 53 от 12.09.2013 г. по т. д. № 74/2011 г. на Второ Т.О. на ВКС е застъпена тезата, че не може да се изключи от доказателствата ксерокопие на документ, за чийто оригинал се знае, че се намира по друго дело/гражданско или наказателно/. Тогава прилагането на оригинала по делото е възпрепятствано по обективни причини и съответствието между този оригинал и ксерокопието или необходимото за процеса съдържание на документа следва да се установят с други доказателствени средства. Настоящият случай не е такъв. Противно на твърдението на касатора, оригиналите на учебните картони не се намират в Прокуратурата или в органите на предварителното производство. Липсват доказателства, че ответното дружество е създало пречки за издирване на оригиналите на картоните, за да се приложи спрямо това дружество разпоредбата на чл.161 от ГПК. Ето защо, при отсъствието на данни за съществуването на оригинали, които ищецът не може да представи по обективни причини, единствената процесуална възможност за съда е била да изключи от доказателствата по делото приложените от касатора ксерокопия съобразно чл.183 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по повдигнатия от касатора въпрос не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 900 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 19447 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, А.О. III „Г“ състав.
ОСЪЖДА А. Г. М.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:[ЕИК], сумата 900/ деветстотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: