1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр.София, 17.10.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 61224описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.02.2016г. по гр.д.№49/2015г. На АС София, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят- „Д. ф.”З.”, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от ДФ”З.” иск срещу [фирма] за признаване по отношение на ответника съществуването на вземане на фонда за сумата от 190 489,59 лв. – главница, представляваща 50% от размера на предоставена на ответника безвъзмездна финансова помощ за инвестиционен разход (одобрена и платена финансова помощ за актив – разфасоваща система за птици) по сключен договор № 2755/28.12.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. и подлежаща на връщане на основание т.8.1 от договора и за сумата от 105 093,53 лв. – лихва за забава върху главницата, за времето от 03.06.2008г. – датата на изплащане на безвъзмездната финансова помощ на ответника до 30.04.2013 г., когато е подадено пред съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 30.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че с договор № 2755/28.12. 2006 г. 1.1 ДФ„З.“ се е задължил да предостави на [фирма] безвъзмездна финансова помощ, в първоначално одобрен размер до 466314,00 лева, представляващи до 50% от целия размер на одобрената инвестиция съобразен с таблицата за одобрените инвестиционни разходи (приложение № 1), за извършване в срок до 31.12.2007 г. на дейностите, посочени в бизнес плана към Проект № 230302200144, а именно за закупуване на оборудване за предприятие за преработка на бели меса. Размерът на помощта е в рамките до 50% от одобрените и реално извършени от ползувателя разходи, от които 75% се осигуряват от Европейския съюз и 25% от държавния бюджет на Република България. Съгласно т.1.3, фондът заплаща помощта, ако ползувателят е извършил инвестицията по одобрения бизнес план и приложените към молбата договори, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. В клаузата на т.8.1 от договора е уговорено задължение на ползувателя да върне на фонда предоставената му финансова помощ, при неизпълнение на задълженията му по договора или при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване. С допълнително споразумение (анекс) от 07.01.2008 г. страните са уговорили краен срок за извършване на инвестицията до 29.02.2008 г., а с анекс № 2 от 11.03.2008 г. срокът е пролонгиран до 31.03.2008 г. и е променена количествено-стойностната сметка към позиция 2 на приложение № 1 към договора.
Установено е също така, че при сключване на договора [фирма] е представил пред ДФ „З.“ адресирана до него оферта № 05 1806/5.05.2006 г. на чуждестранно юридическо лице – [фирма] , за продажба на система за разфасоване на обща стойност 201 204 евро (без ДДС, мита за внос, износ, лицензии и данъци), която съдържа подробни данни за стойностите на отделните компоненти, възли и агрегати на съоръжението, чийто сбор формира крайната цена. Според посоченото в нея офертата е валидна за срок от 90 дни от датата на издаването ?. Като писмено доказателство по делото в първоинстанционното производство е прието писмо от 19.03.2013г. на [фирма] изготвено в отговор на запитване, направено от ДФ„З.“, в което съставителят му е потвърдил, че посочените в офертата стоки са между тези, произведени от дружество, с уточнението, че те представляват линия за рязане, която е само една част от „една по-сложна оферта за автоматична линия за клане“. В писмото са посочени нередовности на документа както от външна страна, така и от съдържанието му, които според съставителя у не съответстват на практиката на дружеството при оформяне на такава кореспонденция, както и с оглед адресата и предназначението на офертата, а именно : наличие на код 05 в изходящия номер, който съответства на К., а не на адресата, до когото е отправена ; несъответствие на другата част от цифровото обозначение (1806), доколкото през 2006 г. дружеството е използвало номера от 7800 до 8000, но с уговорката, че то би могло да бъде резултат от допусната грешка ; т. нар. „лого“ на дружеството не е поставено на всяка страница от документа, каквато е била обичайната му практика при съставянето на такива документи; изписването на цените без символа „€“ отпред, който дружеството обичайно поставя.
Според протокол от контрол и проверка на място от 31.03.2010 г., съставен от Европейската служба за борба с измамите (О.), при извършена проверка в [фирма] е констатирано, че имуществото, изброено в офертата до [фирма] е в сферата на произведеното от [фирма] и посочените в нея цени, както за отделните елементи, така и като обща стойност, съответстват на онези, практикувани от дружеството. Същевременно, според протокола, условията за представяне на офертата не съответстват на онези, приети от дружеството, защото номерацията при разглежданата оферта 05 1806 е различна от обикновено използваната от [фирма] , доколкото кодът 05 се отнася за К., а възходящата номерация на офертата не се вписва между цифрите 7800 и 8000, използвани от дружеството през 2006 година. Посочено е и споменатото отклонение в графичното оформление на документа, а именно, обстоятелството, че логото на италианското дружество не е поставено на всяка страница, както би било при оригинална оферта и в анализирания образец е налично последователно изброяване па различни елементи (от 1 нататък), което [фирма] никога не би посочило; цените в анализирания образец са изобразени, без да се постави пред тях символа „€“, както би постъпило делото. Констатирано е също, чу посоченият в офертата „материал“ изглежда само част от по-сложна линия за клане.
Същите обстоятелства са констатирани в приетия по делото доклад на О. (с.109-122, т.І от делото), като е изразено становище, че по С. [фирма] е използвал недействителна тръжна оферта на италианското дружество [фирма] и е препоръчано цялата отпусната сума да бъде записана в книгата на длъжниците.В същия смисъл е и писмото на МВР до ДФ„З.“ от 30.04.2012 г.
Съдът е приел, че дружество [фирма] не е участвало при извършване от компетентния орган на общността на насрещната проверка в дружеството, което документът сочи като негов издател, поради което в гражданското производство то може да оспорва както посочените в тях констатации, които съвпадат с тези, посочени в писмото на [фирма] до ДФ„З.“, така и съдържащите се в тях изводи, че посочените обстоятелства сочат, че документът е неистински. Посочено е, че по смисъла на чл.9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 г, изготвените от О. доклади следва да се преценяват съобразно процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави-членки, съобразно същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях, т.е.. доказателствената сила на издадените от О. актове е приравнена на тази на административните актове на съответните национални органи, на които е възложено предоставянето на субсидиите и упражняването на контрол по изразходването им. Ето защо в производството по предявения иск доказателствената стойност на протокола за извършена проверка и на окончателния доклад на О., както и на писмото на [фирма] от 19.03.2013 г. следва да се преценяват с оглед на всички доказателства по делото.
Съдът, като се е позовал на задължителна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение № 112 от 10.09.2012 г. по т. д. № 359/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, в което е прието, че съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, е приел, че в тежест на ищеца-жалбоподател е да докаже, че твърдяната в исковата молба офертата представлява неистински документ. Прието е, че офертата представлява частен диспозитивен (а не свидетелстващ) документ, доколкото обективира волеизявление на издателя му по чл.13 от ЗЗД за условията, при които е съгласен да сключи търговска сделка – договор за продажба на посоченото в него оборудване. Изложени са съображения за това, че документът притежава само предписаната от нормата на чл.180 от ГПК формална доказателствена сила, относно принадлежността на съдържащото се в него изявление на лицето, което го е подписало като негов издател. Посочено е, че оспорването на документа се свежда до опровергаване на неговата истинност по авторство (автентичност). Констатирано е от представения превод на офертата на български език, че тя е подписана на всяка страница и е положен печат на [фирма] (бележка на преводача на стр.5 –лист 52 от т.І на делото). Прието е, че автентифицирането на частните документи се извършва чрез подписа на лицето, което е техен издател, както и че нито в протокола и доклада на О., нито в писмото на [фирма] от 19.03.2013 г. се съдържа твърдение, че документът е неистински по авторство, т.е. че е подписан от лице, което не е оправомощено да представлява дружеството. Посочено е, че твърденията за неистинност на документа са основани изцяло на външни белези и на елементи от съдържанието му, които според твърденията не съответстват на обичайния начин на оформление на такива документи- графично оформление, с оглед поставяне логото на дружеството на всяка страница, начин на обозначаване със съответен изходящ №, с оглед кодираната в него информация и на посочване на вида на валутата със знака „€“. Изложени са съображения, за това , че по делото липсват доказателства, че споменатите елементи не съответстват на практиката на [фирма] при оформлението на такива документи- твърдението в този смисъл съдържащото се в писмото на дружеството от 19.03.2013г., представлява удостоверително изявление на трето неучастващо в производството по делото лице, което на свой ред подлежи на доказване с други допустими доказателства. Съдът е посочил, че дори да се приемат за доказани споменатите отклонения от обичайния начин на оформление на кореспонденцията на дружеството-оферент, те представляват само една индиция, че офертата евентуално не изхожда от него, но не и пълно доказателство за това, от естество да създаде сигурно убеждение, че офертата представлява неистински (неавтентичен) частен документ. Прието е, че в производството по делото жалбоподателят не е установил при условията на пълно и главно доказване, за което носи доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.193, ал.3 ГПК, че офертата на [фирма] редставлява неистински частен документ, а оттам, че не е налице предпоставката по чл.18, във връзка с чл.10, ал.1, т.6 от Наредба № 16/2001 г., от чиято липса произтича правото му на връщане на част от предоставената субсидия и за заплащане на обезщетение за мораторните вреди, в размер на законната лихва за периода на твърдяната забава.
Прието е, че съобразно т.13 от ТРОСГТК № 4/2013 г. при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, което е съобразено от състава на Софийския окръжен съд.
В изложние по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез проецусуалния си представител поддържа, че с решението в обжалваната му част съдът е дал отговор на превни въпроси от значение за спора: следва ли да бъдат кредитирани като годно доказателство за неавтентичност на оферта Доклад на О. и неоспорен частен документ-писмо на [фирма] в тяхната съвкупност, ако не съдържан изрично изявление на автора, посочен в офертата, че същата не е издадена от него, но сочат нередовност на офертата. Поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 10.09.2012г. по т.д.№359/2011г., ІІ т.о. в което се дава тълкуване на въпроса кой е приложимия подзаконов нормативен акт по отношение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./; както и в кои случаи се прилага разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Ф. предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” – в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди сключване на договора, или в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора.
Настоящият състав намира, че по не сладва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбаподателя въпрос и на соченото от него основание. В посоченото от самия жалбоподател решение на ВКС, представляващо задължителна практика на ВКС, се приема , че проведените от О. действия са без участието на ответното дружество, поради което в гражданското производство ответникът има право да оспорва автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества. Посочва се, че по отношение на оспорването на тези доказателства, които представляват частни свидетелстващи документи, приложение намира разпоредбата на чл. 193 ГПК и съгласно ал. 3 на посочената правна норма когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на неговата истинност пада върху страната, която го е представила. В този смисъл е и даденото разрешение в решение от 08.02.2013г. по гр.д.№ 269/2012г, ІІ т.о. в което се приема, че изводите за предназначението на инвестициите и за евентуалното отклонение от това предназначение, следва да се основават на принципите и целите на отпускането на помощта, което представлява преценка за целта на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД, както и дадените тълкувания на правната норма в решение от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., решение от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК и решение от 08.09.10 г. по гр. дело № 705/2009 г. на IV г. о., в които се приема, че частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на докумена.
Въззивният съд е дал отговор на поставения въпроса при спазване на цитираната практика и въз основа на преценка на събраните доказателства, което е от изключителната му правоздавателна компетентност. Преценката на отделните факти по делото, относими към изпълнението на поетите с договора задължения, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представине доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2016г. по гр.д.№49/2015г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: