О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 720
София, 18.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 80/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на адв. Ст. П. като процесуален представител на Акционерно дружество „Ж.-1” срещу решение № 803/26.04.2011 год., постановено по гр.д. № 903/2010 год. на Софийски апелативен съд , ГК, ІІ състав и решение №1263/06.07.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение. .
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Я. Т. Д. от [населено място], не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Досежно допустимостта на касационното обжалване на решение № 803/26.04.2011 год. по гр.д. № 903/2010 год. :
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на това решение, касаторът формулира следния правен въпрос: „Дали постъпването на дължимите суми по сметката на съдебния изпълнител представлява погасяване на задължението на длъжника по смисъла на чл. 75,ал.3 ЗЗД?”
Счита , че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, а именно : С въззивното решение се приема , че задължението на длъжника не е погасено към момента на постъпване на сумите по сметката на съдия – изпълнителя – 13.04.1999 год., а едва когато така постъпилите суми са платени на взискателя. На това основание за този период от време на ищеца е присъдено обезщетение под формата на законна лихва в размер на 17 098 лв. Посочено е , че по идентични спорове други съдилища са приели , че с постъпването на дължимите суми по сметката на съдия изпълнителя на осн. чл. 75,ал.3 ЗЗД във вр. чл. 455,ал.1 ГПК задължението на длъжника е погасено и не може да се ангажира неговата отговорност под формата на законна лихва. В тази връзка се позовава и представя копия от решение № 713/21.05.2010 год. на Окръжен съд [населено място] по гр.д. № 563/2010 год. , решение № 280/24.02.2010 год. на ОС, [населено място] по гр.д. №340/2010 год. ГО, 9-ти състав и решение от 15.01.2009 год. на ОС, [населено място] по гр.д. № 475/2008 год. С оглед на това счита, че по поставения въпрос е изпълнен критерия на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК за допустимост до касационното обжалване.
Формулиран е и следния правен въпрос : „ Дали разпоредбата на чл. 403,ал.1 ГПК може да намери приложение , когато е предявен иск по чл. 254 ГПК / отм./ за защита срещу изпълнение по издаден изпълнителен лист , по някой от актовете предвидени в чл. 237 ГПК /отм./”.Касаторът сочи, че по този въпрос съдът е дал положителен отговор като е присъдил обезщетение в размер на 57 801,63 лв. Счита, че така формулираният въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
И двата формулирани правни въпроса са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция по посочения начин и тяхното разрешаване от въззивният съд е обусловило изхода на делото. С оглед на това същите имат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.
Визираните от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване обаче , не са налице.
Представените с Изложението съдебни решения, на които касаторът се позовава за да обоснове основанието / критерият/ по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не сочат на противоречива съдебна практика по формулирания въпрос №1 , доколкото не касаят хипотеза, в която плащането на преведени по сметката на съдебния изпълнител суми не е осъществено поради наложени обезпечителни мерки.
В. във връзка със втория правен въпрос критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обоснован и мотивиран от касатора. Отговорът, който е даден в обжалваното решение като на осн. чл. 403 ГПК е присъдено обезщетение за допуснато обезпечение на иск, който в последствие е бил отхвърлен, съответства на закона и на съдебната практика . Без значение в случая е, че обезпечението е било допуснато по иск, който е бил регламентиран от ГПК / отм./.
По изложените съображения и доколкото не са налице комулативно предвидените от закона предпоставки, касационно обжалване на въззивно решение № 803/26.04.2011 год., не следва да се допусне.
Досежно допустимостта на касационното обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка №1263/06.07.2011 год.
В представеното с касационната жалба срещу това решение изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, се поставя процесуално правния въпрос :”Допустимо ли е да се постанови поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение само в частта относно единния граждански номер на лицето , в чиято полза са присъдени сумите в осъдителния диспозитив. Иска се касационното обжалване по въпроса да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Това касационно основание в случая не е налице доколкото съществува обилна съдебна практика, която дава положителен отговор на поставения от касатора въпрос.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 803/26.04.2011 год., постановено по гр.д. № 903/2010 год. на Софийски апелативен съд , ГК, ІІ състав и решение №1263/06.07.2011 год. , постановено по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 480/26.04.2011 год. по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: