О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
[населено място], 02.08.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №651/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №2411 от 7.12.2015г., постановено по т.д. №4357/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав, с което е потвърдено решение № 1076/3.07.2015г., постановено по т.дело № 104/2014г. на СГС, ТО, VІ-8 състав. Касаторът прави оплаквания за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси при допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Решението на САС е обжалвано и от [фирма] и [фирма], като касационните жалби и Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са идентични по съдържание на тези на касатора [фирма].
Ответникът по касация [фирма], в писмен отговор излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по трите касационни жалби, тъй като не са обосновани предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на САС, което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 613а, ал.1 ТЗ.
Предмет на касационно обжалване е решение на въззивен съд, с което е потвърдено решение на СГС. Със същото е отхвърлена като неоснователна молбата на дружествата – касатори по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството [фирма] поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост. Относно фактическите констатации на основание чл.272 ГПК. Относно фактическите констатации на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Молбата е отхвърлена като неоснователна по съображения, че както първоначалния молител [фирма], така и присъединилите се дружества [фирма] и [фирма] не установяват, че са кредитори на дружеството – ответник по договори за заем, поради незавършен фактически състав – не е доказано получаването на сумите по договорите за заем от [фирма]. Изложено е, че предмет на установяване в това производство е не безспорността на вземането, а неговото съществуване и неговата изискуемост, което не е установено по делото. В случая не е доказано предаването на сумите по договорите за заем, а доказателствената тежест е на страната, която се позовава на сключения договор за заем. Молителите не твърдят и според съда не са представени доказателства, изхождащи от заемателя, от които да се установи , че уговорените заемни средства са получени от него, било чрез извлечение от банкова сметка на заемателя или разписка за получени суми. Съдът изследва финансовото състояние на ответника единствено във връзка с твърдяното изискуемо вземане на молителя, произтичащо от търговска сделка. Тогава когато не е установена облигационна връзка по търговска сделка, е невъзможно уважаване на молба по чл.625 ТЗ за обявяване на търговеца в неплатежоспособност. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В Изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационните жалби касаторите формулират едни и същи въпроси и се позовават на едни и същи допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС , ТК ги разглежда едновременно.
Формулираните въпроси са:
1.С оглед на доказателствената тежест на кредитора да докаже получаването на паричните средства от длъжника при сключен договор за заем, с какви доказателствени средства трябва да стане това доказване, и такова ли е осчетоводяването на задължението в счетоводството на дружеството-длъжник за неговото съществуване и признаване от страна на длъжника?; 2.При сключен договор за заем на дружеството, по който той е заемател, достатъчно ли е предаването на паричната сума на управителя, за да се приеме, че договорът е породил правното си действие, независимо дали сумата е постъпила по сметката на дружеството?; 3.Във връзка с доказателствената тежест на кредитора да докаже получаването на паричните средства от длъжника при сключен договор за заем, в случай, че доказателствата, на които той се позовава са вписани в счетоводството на длъжника, следва ли съдът служебно да установи редовното водене на счетоводните книги, ако такива действия за установяване редовното водене на счетоводството не са предприети от страните?; 4. Представляват ли счетоводните книги доказателство относно вписванията в тях за страната, която ги е водила, ако бъде установена тяхната редовност със съдебно – счетоводна експертиза?
По всички въпроси касаторите поддържат критерия противоречие на решението с практиката на ВКС.
По първия въпрос касаторите поддържат противоречие на решението с решение №109/ 7.09.2011г., постановено по т.дело № 465/2010г., решение № 103/11.07.2014г. по т.дело № 2334/2013г. и решение № 42/19.04.2010г. по т.дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
САС е приел, че по делото не е доказано дружеството – заемател да е получил сумите по договорите за заем чрез изготвена разписка или чрез извлечение от банковата му сметка. Доколкото въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, е прието, че представените извлечения от банковите сметки на молителя и присъединените кредитори сами по себе си не са доказателство, че сумите са получени по сметка на дружеството – ответник.
По този въпрос касаторът не обосновава допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съдебните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдържат произнасяне по въпроса за значението на отразяване на фактурите за доставки и продажба на стоки в счетоводството на търговеца – ответник по делата, вкл. и в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, като е прието от съдебните състави на ВКС, ТК, че тези действия представляват признание за задължението по договора за доставка и са доказателство за неговото съществуване. По конкретното дело няма твърдения и не са обсъждани факти и обстоятелства, като тези в цитираните съдебни решения, поради което изводите на въззивния съд не са в противоречие с цитираната съдебна практика.
По втория въпрос касаторите се позовават на противоречие на решението с решение № 174 от 29.04.2011г. по гр.дело № 640/2010г. на ІV г.о. на ВКС. Във въззивното решение и в мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща САС, не е обсъждано получаването от управителя на дружеството – ответник / по делото е установено, че към момента на сключването на договорите за заем управител на дружествата е едно и също лице/ сума от 30 000евро, както се поддържа от касаторите, в този смисъл въпросът не обосновава общия критерий. Следва да се отбележи, че посоченото от касаторите съдебно решение на ВКС, ІVг.о., е постановено при други факти. С това решение е прието, че при сключен договор за заем с търговско дружество, по който то е заемател, предаването на паричната сума на управителя на дружеството представлява предаване по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД. Дали паричната сума е постъпила по сметка на дружеството или в касата, има значение за вътрешните отношения между дружеството и управителя, но не за действителността и правното действие на договора за заем, а по конкретното дело не е прието, че сума от 30 000евро е получена от управителя на дружеството – ответник.
По третия въпрос: Следва ли съдът служебно да установи редовното водене на счетоводните книги, ако такива действия за установяване редовното водене на счетоводството не са предприети от страните? се поддържа противоречие с решение № 169 от 31.01.2013г. по т.дело №664/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №187/24.01.2013г. по т.дело № 436/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК.
Въпросът е поставен хипотетично и е неясен, след като в касационните жалби се поддържа, че счетоводството на ответника е водено редовно, констатация, която се съдържала в заключението на приетата от първоинстанционния съд ССЕ. Няма как да бъде поставена задача да бъде установено „редовно ли е водено счетоводството”, ако съдът е приел въпреки заключението на вещото лице, че счетоводството не е водено редовно, тъй като едното изключва другото. Следователно въпросът няма характеристиката на процесуалноправен въпрос по смисъла на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се отнася до различното възприема на факти от събрано по делото доказателство. Допълнителният селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не се обсъжда на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
По последния въпрос: Представляват ли счетоводните книги доказателство относно записванията в тях за страната, която ги е водила, ако бъде установена тяхната редовност със ССЕ ?
Въпросът има връзка с третия въпрос и се отнася до различното възприемане от съда и касаторите на констатациите на ССЕ. Доколкото САС е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въпросът е по възприемане на фактите и направените въз основа на тях изводи, а както е посочено в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторите не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не се обсъжда допълнителния селективен критерий – противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК .
Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК разяснения, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, каквито в случая са доводите за необсъдени от въззивния съд релевантни по делото факти и обстоятелства; липсата на изложени собствени мотиви по установените по делото факти; необсъдени изложени в въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанцинното решение, по които обаче формулиран въпрос не се съдържа в представените изложения на основанията за допускане до касационно обжалване. Също в т.1 на цитираното ТР са посочени правомощията на касационният съд – да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Доказателства за направени от ответника разноски за изготвения отговор на касационната жалба не са представени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2411/7.12.2015г., постановено по в.т.дело №4357/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: