3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София, 23.10. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 536 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратурата на Република България (П.) срещу определение № 613/07.03.2012 г., постановено по частно гр. дело № 610/2012 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане от 11.01.2012 г. по гр. дело № 673/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е върната, като просрочена, въззивната жалба на жалбоподателя срещу решение № 1115/16.12.2011 г., постановено по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателката писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран процесуалноправният въпрос „имат ли право на жалба прокурорите от структурните звена на П., участващи в производствата по чл. 2 от ЗОДОВ, в качеството на контролираща страна по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ по граждански дела, по които П. е единствен ответник”. Навежда се и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение и не е от значение за изхода на спора по частното въззивно производство, поради което този правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на възивното определение, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Върнатата въззивна жалба е подадена от името на П., в качеството й на ответник, а не на контролираща страна по делото, поради което правото на жалба на прокурора като контролиращата страна е без никакво значение за спора по настоящото частно производство, още повече, че и в трите съобщения, с които са връчени (на 20.12.2011 г., на 22.12.2011 г. и на 30.12.2011 г.) преписи от първоинстанционното решение, Прокуратурата е посочена като ответник по делото. Действително в мотивите към обжалваното определение е посочено, че съобразно задължителните указания, дадени с т. 15 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, когато Прокуратурата е единствен ответник по делото, то отпада нуждата и възможността от участие в производството на прокурор като контролираща страна. Решаващите мотиви на апелативния съд при постановяване на обжалваното определение, обаче са други, а именно – че след като участвалият при разглеждането на делото прокурор от Пернишката окръжна прокуратура, представляващ единната и централизирана П. е получил препис от първоинстанционното решение, то срокът за неговото обжалване тече от този момент, в случая – от 20.12.2011 г. и е изтекъл към датата на подаването на въззивната жалба – 10.01.2012 г. В тази връзка е изтъкнато и че структурата на П. изисква единни и координирани действия, без значение представител от коя организационно-структурна единица на същата участва в процеса и осъществява представителна власт спрямо нея.
Формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос очевидно няма никакво отношение към тези решаващи мотиви на въззивния съд, поради което и в случая не е налице общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 613/07.03.2012 г., постановено по частно гр. дело № 610/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.