3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 27.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 570 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Р. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Н., против въззивното решение № 365 от 27 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в гр. Добрич 2013 г., с което е отменено решение № 61 от 16 май 2013 г., постановено по гр.д. № 423 по описа на районния съд в гр. Генерал Тошево за 2012 г. в частта му, с която е бил отхвърлен иск на В. Т. Ш. от [населено място] против Д., представлявана от м. на р. р. и б. чрез областния управител на област с административен център [населено място] и против Т. Р. Г. от [населено място] за прогласяване нищожност на договор поради противоречието му със закона за ? идеална част от имот и вместо него е признато за установено в отношенията между Ш. и Държавата и Г., че сключеният между Д. чрез областния управител на област В. и Т. Г. договор, с който Д е продала на Г. правото на собственост върху дворно място в [населено място], е нищожен поради противоречието му със закона и за разликата над уважения от районния съд иск за ? идеална част от дворното място, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа недопустимост на решението поради липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалваното решение, а в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се допълва, че решението е и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че евентуалното позитивно за ищцата решение по иск, с който тя се намесва в чужда правна сфера, няма да може да рефлектира положително в нейната правна сфера, а и липсва материалноправно основание ищцата да изкупи парцела, тъй като възможността да се изкупи общинска земя, върху която е придобито право на строеж до 13 юли 1991 г., е отменена. Сочи се още, че ищцата е предявила установителен иск за прогласяване изцяло за нищожен договор за продажба на право на собственост върху държавно дворно място на недвижим имот, въпреки че твърди и представя доказателства за притежание на ? идеална част от правото на строеж върху имота, а процесуално легитимирана да предяви иск за нищожност на договора за останалата половина на парцела има другата съсобственица. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците Д., представлявана от м. на р. р. чрез областния управител на област Д. и В. Т. Ш. от [населено място] не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема предявените искове за допустими, тъй като не е налице задължително и необходимо другарство на носителките на собствеността в качеството им на ищци в процес по прогласяване на нищожност на договор за продажба. Като основателни са оценени изводите на първата инстанция за нищожност на сключения между ответниците договор поради противоречие със закона, тъй като титулярът на правото на строеж се е разпоредил с отстъпеното му от държавата право в полза на ищцата и сестра й, а към момента на подаването на молбата за закупуване правото на собственост върху имота той не е бил правоимащ, и сключеният договор с областния управител на област В. е нищожен поради противоречието му с императивна правна норма. Съдът приема, че придобиването на правото на собственост по реда на § 1 ПМС № 235/1996 г. не представлява сложен фактически състав, включващ публичноправен елемент – издаване на индивидуален административен акт за определяне на касатора за купувач на имота. След като титулярът на правото на строеж се е разпоредил изцяло с него в полза на дъщерите си, сключеният от него договор е изцяло нищожен, а не само частично, до притежаваната от ищцата ? идеална част.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение във връзка с тълкуването, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК, предвид вероятността обжалваното решение да е недопустимо. Едва след разрешаването на този въпрос, може да се пристъпи към разрешаването на поставените от касатора други обуславящи въпроси.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 52,29 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 365 от 27 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в гр. Добрич 2013 г.
УКАЗВА на Т. Г. от [населено място] в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 52,29 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: