О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 05.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 358/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 979/ 27.01.2011 година на Б. П. С., С. С. Т. и Г. С. Г. чрез адв.С. Я.- АК В. Т. срещу въззивно Решение Nо 410 от 22.12.2010 година по гр.възз. д. Nо 1074/2010 година на ОС-Велико Търново.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивниа инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение Nо 135 от 18.08.2010 година на РС- Павликени в частта с който е уважен положителния установителен иск за собственост на каторите- ищци, както и отхвърления ревандикационен иск на ответниците по касация- ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния иск П. Р. и И. Р. и е постановил ново решение , с което искът по чл. 124 ал.1 ГПК е отхвърлен като Б. П. С., С. С. Т. и Г. С. Г. са осъдени да предадат владението на 2/3 идеални части от недвижим имот , находящ се в [населено място] [улица] – втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и второстепенна постройка от 18 кв.м. построени в УПИ IX-*, с площ от 365 кв.м. , кв. 150 по ПУП на [населено място] ,както и да заплатят разноски 905 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Релевираните доводи за отмяна сочат на оплаквания за неправилно приложение разпоредбата на чл. 266 ГПК, касаещо приетите по въззивната жалба на П. и И. Ранкови писмени доказателства като новооткрити, без да се съобразят критериите за новооткрити писмени доказателства на съдебната практика- ТР 138/67 г на ОСГК на ВС и ТР 1/2001 г на ОСГК на ВКС , както и законодателните промени на процесуалните правила и принципи за попълване делото с доказателства пред въззивната инстанция и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС по отношение на процесния втори жилищен етаж.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК , като се поддържа , че въпросът за смисъла на „новооткрити доказателства” според чл. 266 ГПК и тяхната допустимост пред въззивната инстанция , е налице необходимост от произнасяне с оглед уеднаквяване на съдебната практика предвид на различното тълкуване на термина при различните законодателни промени и дадените разяснения по ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС и ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и намират ли същите приложение при действието на новия ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса за допустимостта за правните изводи на съдебното решение да почиват на „обективната народопсихология на българина „ като критерий за приложимост на конкретна материално-правна норма , този критерий е ли постоянна величина и как да се отчитат промените в разбиранията на българина по основни житейски въпроси и ценности, също е наложително произнасяне от страна на ВКС за точното приложение на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с който защитата – адв. И. И.- АК В. Т. оспорва наличието както на основания за допустимост на касационното обжалването поради лисата на точно и конкретно формулиран процесуално-правен или материално-правен обуславящ изгода на спора въпрос ,така и основания за отмяна на обжалваното решение поради незаконосъобразност.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото касаещ цената на заявените искове- установителен и ревандикационен над 5000 лв. покриваща се с данъчната оценка на недвижимия имот и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
За да отхвърли иска по чл. 124 ал.1 ГПК , заявен от наследниците на С. Т. С.- съпругата Б. С. и дъщерите С. Т. и Г. Т. и уважи насрещният ревандикационен иск срещу тях , възивният съд е приел, че имотът- втория етаж и съответните прилежащи части и стопански постройки в двора , не са придобити по давност от С. Т. С., респ. от неговите наследници.
След преценка на наведените основания за отмяна и представената съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице поддържаното основания по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК . И. процесуално-правен въпрос за смисъла на „новооткрити доказателства” според чл. 266 ГПК и тяхната допустимост пред въззивната инстанция , не налага произнасяне с оглед уеднаквяване на съдебната практика предвид на различното тълкуване на термина при различните законодателни промени и дадените разяснения по ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС и ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС .
Съгласно разясненията на т.4 на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е налице в хипотезите , когато определена съдебна практика липсва , съществуващата следва да бъде преодоляна или законодателните промени и новите правни норми налагат тълкуването им. По поставените процесуално-правни въпроси, касаещи приложението на новите правомощия на въззивната инстанция относно възможността за приемане на нови писмени доказателства в контекста на различията по посочената задължителна съдебна практика , е налице произнасяне от ВКС по реда на чл. 290 ГПК- Решение Nо 284/ 21.07.2010 година по гр.д. Nо 378/2009 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 224/ 02.07.2010 година по гр.д. Nо177/2010 година на ВКС-II отд.Решение Nо 466/ 27.05.2010 година по гр.д. Nо 1297/2009 година на ВКС-I отд.
Не е налице основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за допустимостта за правните изводи на съдебното решение да почиват на „обективната народопсихология на българина „ като критерий за приложимост на конкретна материално-правна норма. Позоваването на „народо-психологията „ от въззивния съд е в рамките на обосновката , че „този който ползва една недвижима вещ , е и този , който обичайно обзавежда/ без смисъл на подобрения / недвижимия имот и го поддържа. Употребеният израз от въззивния съд ‘обективна народопсихология на българина при нормални взаимоотношения в семейството на родителите и това на децата „ в смисъл на обичайни семейни отношения, касаещи последиците на ползването на чужд имот , но не и засягащ проблема с правно-релевантни за „владението” като основания за придобивна давност факти. И в този аспект, не може да се приеме тезата на касаторите, че е наложително произнасяне от страна на ВКС за точното приложение на закона и развитие на правото.
По изложените съображения и на основания чл. 288 ГПК във р. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 979/ 27.01.2011 година заявена от Б. П. С., С. С. Т. и Г. С. Г. чрез адв.С. Я.- АК В. Т. срещу въззивно Решение Nо 410 от 22.12.2010 година по гр.възз. д. Nо 1074/2010 година на ОС-Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: