7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. С., 06,10, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Д. т.д. № 2723 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ищеца в производството Р. Т. Г. касационна жалба срещу въззивно решение № 147, постановено на 27. 05. 2014 г. от Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 302 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Великотърновски районен съд, с което на свой ред е отхвърлен предявеният от касатора срещу „В. К. – В. Т.“ иск с правно основание чл. 58 от Закона за кооперациите, със законните последици.
В касационната жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и твърдения, претендиращи да са основания за допускане на касационно обжалване, иска се отмяната му и уважаване на предявените от касатора искове, претендират се разноски.
Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се формулират въпросите:
1. Допустимо ли е да бъдат предлагани промени в устава на кооперация непосредствено преди избора на представителни органи, когато същите целят препятстване гласуването и избора на член -кооператор за председател?
2. Законосъобразен ли е изборът на Управителен съвет на кооперация, когато същият е извършен от по-малко от 2/3 от присъстващите член кооператори?
По отношение и на двата въпроса се поддържа общо и изцяло необосновано наличието на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд се е задоволил, без да изложи собствени мотиви, да препрати изцяло и само към мотивите на първоинстанционното решение. Процесуалноправен въпрос досежно наличието или липсата на същински мотиви на въззивното решение обаче, касаторът не формулира, нито релевира касационно оплакване в тази насока в жалбата си, а касационният съд не е властен служебно да преценява правилността на въззивното решение. В относимите към формулираните от касатора в изложението му на основанията за допускане на касационно обжалване, мотиви на първоинстанционното решение, към които въззивният съд е препратил и които поради изложеното следва да се възприемат като такива и на обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че доводът за незаконосъобразност и противоуставност на оспорените решения на Общото събрание, заместено от събранието на пълномощниците, почиващ на факта, че промените в устава са предложени и приети преди избора на УС, КС и председател, е лишен от правно основание. Според съда ищецът-касатор не посочва в разрез с коя конкретна норма на закона и/или на устава първо по време са приети промените (допълненията в устава), т.е. коя е тази правна норма, повелително установяваща поредност на вземане на решения по въпросите за предложени промени в устава и за избор на органите на управление на кооперацията, включени в дневния ред, поставяща по време вземане на решението по втория въпрос, преди решението по първия въпрос. Съдът е посочил, че такава правна норма не се съдържа в нито един текст на ЗК и устава на кооперацията, а фактически осъществената на събранието поредност при вземане на решенията е съобразена по време с подредбата на съответните точки от дневния ред – предмет на разгласената до всички пълномощници покана. Отново според съда доколко тази поредност е оправдана от гледище на някаква целесъобразност в конкуренцията за избор на председател на кооперацията да бъдат допуснати и член – кооператори , които не се намират с нея в трудово правоотношение, т.е. да се избегне тяхното „предварително изключване” от участие в този избор с приемането преди избора на промените в устава, установяващи това ново изискване към номинираните лица, съдът няма право да коментира и да „пренася” върху изхода на спора, тъй като преценката му е ограничена само в рамките на законосъобразността и уставосъобразността на решенията. Съдът е изложил още, че е несериозно от юридическа гледна точка да се оспорва решението за избор на председател на кооперацията с мотива: „… на практика председателят М. изключи в деня на избора освен мен от надпреварата за председател и всеки друг член-кооператор, който не е в трудово правоотношение с кооперацията…”, доколкото според съда не председателят, а самият устав с надлежно приетото с огромно квалифицирано мнозинство на гласувалите пълномощници допълнение е „изключил ищеца” от участие в избора за председател, поради обстоятелството, че същият не е отговарял на нито едно от алтернативно предвидените изисквания. По-натам (относимо към втория въпрос на касатора) съдът излага, че не съответства на действителността твърдението, че при проведения избор на членове на УС са избрани членове без наличието на 2/3 от присъстващите член-кооператори (пълномощници). Според съда, с този твърдян факт ищецът навежда довод за незаконосъобразност на взетото решение за избор на УС поради неспазване на необходимия кворум по чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 1 , пр. 2-ро от ЗК, който се явява неоснователен. Установен и надлежно протоколиран факт е, според съда, че 9 от членовете на УС са избрани с гласуването на общо присъствали към този момент 110 пълномощника от общо избраните 115, т.е. налице е бил кворум на присъствие, изразен в повече от 2/3 от всички пълномощници – в случая най-малко 77, като всеки от тях е получил квалифицирано мнозинство от гласове (поне 2/3 от присъстващите), възлизащо най-малко на 74 гласа. Според съда по-натам, макар и изборът на десетия член да е осъществен в присъствието само на 70 останали в залата пълномощника, решението не е опорочено поради неспазен кворум, защото упражненото от останалите пълномощници право на активен изборен глас е правомерна последица от хипотезата на така наречения „спадащ” кворум по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗК.
Съобразно разрешенията, дадени с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, и не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
С оглед конкретното, възпроизведено в настоящите мотиви съдържание на решаващите за изхода на делото изводи на съда, първият, формулиран от касатора в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване въпрос е релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото съдът в мотивите си е приел, че решенията за промени на устава на кооперацията, поставящи нови изисквания към кандидатите за председател, на същото общо събрание на кооперацията и преди предстоящият избор на председател, не противоречи на закона. От една страна обаче, въпросът не е изцяло правен, както това императивно повелява чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.), доколкото отговорът му зависи не само и единствено от прилагането на правна норма (или норми), като общо правило за поведение, адресирано до неограничен кръг от субекти, но и от конкретните разпоредби на устава на ответната кооперация – преди и/или след измененията им на процесното общо събрание, и от редица още конкретни, установими само по отделното дело, но не и позволяващи общо подвеждане под хипотезиса на приложима правна норма, обстоятелства. На следващо място и по този първи, както и по втория въпрос, не се обосновава от касатора само общо заявения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, което на собствено основание изключва допускането на касационно обжалване по същия въпрос.
Макар и съдържащ формално питане за законосъобразност, вторият въпрос всъщност е изцяло фактически, доколкото, както се посочи по-горе и по отношение на първия въпрос, отговорът му зависи изцяло от конкретните разпоредби на устава на ответната кооперация и от установимите по отделното дело, конкретни фактически обстоятелства, съпътстващи свикването, провеждането на общото събрание и приемането на атакуваните по делото, негови решения. Въпросът е и ирелевантен по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото видно от мотивите на решението, съдът е формирал извод за законосъобразност на конкретното решение на общото събрание на ответната кооперация не с доводи, че изборът на УС е законосъобразен и съобразен с устава на кооперацията, макар и УС да е избран с гласовете на по-малко от 2/3 от пълномощниците (в какъвто случай и смисъл, поставеният въпрос би бил релевантен, като определящ изхода на делото), но напротив – формирал е извод, че изборът е осъществен с необходимия кворум и мнозинство, поради което и отговорът на въпроса не е от естество въобще да се отрази на решаващите изводи на съда и/или да изхода на делото, а преценката досежно правилността на отделните изводи на съда е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.
Поради изложеното, доколкото на поставените от касатора въпроси, като на фактически такива не би могло да се даде принципен и общовалиден отговор, извън установимите в отделното производство, конкретни обстоятелства по делото, поради ирелевантността на втория въпрос, и поради липсата дори на опит по делото да се обоснове наличието на общо и немотивирано заявения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
При този изход на делото касаторът няма право на претендираните от него разноски за касационната инстанция, а ответникът по касация има право на такива в установения по делото да е заплатен размер.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147, постановено на 27. 05. 2014 г. от Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 302 по описа на съда за 2014 г.
ОСЪЖДА Р. Т. Г., ЕГН: [ЕГН] да заплати на К. „В. К. – В. Т.“, ЕИК:[ЕИК] сумата 300 лв. разноски в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: