1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№720
С., 7.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1135 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. Р. Д. от [населено място], приподписана от адв. К. М. от АК-С., против въззивно решение № 3021 от 26.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 13171/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, І бр.в. състав, с което като е потвърдено решение № ІІІ-90-87 от 19.07.2010 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 90 с-в, постановено по гр.д. № 2684/2008 г., е отхвърлен предявеният иск от Ж. Р. Д. срещу И. Н. И. от [населено място], с правно основание чл. 128, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на режима на лични отношения на ответника с детето М. П. Н., дъщеря на ищцата и внучка на ответника, определен с решение № 296 от 24.11.2003 г. по гр.д. № 2786/2003 г. на СРС, 92 състав.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е неправилно, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което бъде променен режима на лични отношения на дядото и внучката, който бъде ограничен. Посочено е основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” по см. на чл. 59, ал. 9 СК, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба, И. Н. И. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК/именуван въззивна жалба/ я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 128, ал. 2 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от данните по делото не се установява промяна в обстоятелствата, които да налагат изменение на определения режим на лични отношения между детето М. и ответника – негов дядо, който да бъде ограничен. В тази връзка е приел за недоказано обстоятелството, че детето не желае да се среща с дядо си по бащина линия и че предстоящите срещи с него са свързани с напрежение, нежелание и страх у детето, поради грубо и арогантно поведение на ответника, поради което в интерес на детето е да поддържа контакти с близките си, каквато е препоръката и на социалните работници.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, а именно: за тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” по см. на чл. 59, ал. 9 СК, за който твърди, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е важен, но неговото разрешаване не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по него има постановена задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 291 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 115/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК има предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на развода и променили съществено обстановката и начина на отглеждане на детето, влошили ги така, че с оглед интересите на детето се налага изменение на взетите мерки и предписване на нови. В постановеното за уеднаквяване на съдебната практика ППВС № 1/1974 г. е прието, че по смисъла на чл. 29, ал. 2 СК/1968 г. отм./, аналогичен на чл. 59, ал. 9 СК, под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи, съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Това тълкуване на закона е приложимо и при изменение на обстоятелствата отнасящи се до определен режим на лични отношения на детето с неговите баба и дядо на основание чл. 128, ал. 1 СК, с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 2 СК. В случая въззивният съд се е съобразил с тази задължителна съдебна практика и е приел, че в интерес на детето е да осъществява лични контакти със своя дядо по бащина линия, така както те са определени с решение № 296 от 24.11.2003 г. по гр.д. № 2786/2003 г. на СРС, 92 състав, не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага този режим да бъде ограничен, поради което е отхвърлил предявения иск от касаторката Ж. Р. Д. срещу И. Н. И. от [населено място], с правно основание чл. 128, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на режима на лични отношения на ответника с детето М. П. Н., дъщеря на ищцата и внучка на ответника. В тази връзка следва да се подчертае, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3021 от 26.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 13171/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, І бр.в. състав, по касационната жалба с вх. № 57994/22.06.2011 г. на Ж. Р. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: