О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 02. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1159/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А”ЕООД,представлявано от управителя С. Р. Г. срещу решение № 22 от 23.03.2009 год.на Окръжен съд – С. , постановено по гр.д. № 93/2008 год.,с което е оставено в сила решение № 209 от 18.04.2008 год.по гр.д. № 1018/2005 год. на Районен съд – С.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. В изложението търговското дружество – жалбоподател обосновава допустимостта на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос относно характера и действието на вписването на обстоятелство като намаляване капитала на дружеството,без да сочи конкретни решения в подкрепа на наведения довод. Единственото решение,на което се позовава с оглед неправилното приложение на разпоредбата на чл.140 ал.4 ТЗ, обнародвана в ДВ бр.58/2003 год.,т.е.три години след осъществяването на фактическия състав на разпореждане № 17/13.12.2000 год.е решение № 11/05.02.2001 год.по гр.д. № 1412/00 год. на Vг.о. ВКС. Поддържа,че е налице това основание и поради липсата на мотиви в обжалваното решение. Твърди ,че по въпроса за приложението на чл.7 ал.2 ППЗДС,въпреки,че съдът не е сезиран с такъв иск ,произнасянето от настоящата инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна – Прокуратура на РБ е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Третите –лица помагачи – М. на п. и М. с. ,както и контролиращата страна – МРРБ са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от третото –лице помагач А. за п. – София.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция,при новото разглеждане на делото е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл.108 ЗС за признаване по отношение на П. на РБ на правото на собственост на търговското дружество по отношение на недвижим имот – хотел”С”,находящ се в гр. С. и представляващ двуетажна масивна сграда със застроена площ 1084 кв.м.,както и УПИ * – 3594,кв.47 с площ от 990 кв.м. и предаване владението на същия. На базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че липсата на своевременно вписване за намаление капитала на дружеството по повод на изваждане на процесния недвижим имот, като част от капитала му, няма значение в отношенията собственик на капитала и дружеството, тъй като конститутивното действие на вписването произвежда своя ефект само по отношение на третите лица, но не засяга вътрешните отношения между собственика на капитала- държавата и търговското дружество,т.е. не е налице първата от кумулативните предпоставки по чл.108 ЗС. Без значение за спора е неправилното осчетоводяване като вземане на отписването на имота от ДМА.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика по значимия въпрос за делото. Посочването на липсата на мотиви като въпрос би съставлявала предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. Не е налице противоречие по въпроса относно приложението на чл.140 ал.4 ТЗ между обжалваното решение и приложеното решение № 11/05.02.2001 год.по гр.д. № 1412/00 год. на Vг.о. ВКС ,в което е прието,че вписването на конкретни обстоятелства в търговския регистър няма конститутивно действие,освен ако закона изрично предвижда това. Установената трайна практика на ТК на ВКС приема, че конститутивното действие на вписването на подлежащите на вписване в търговския регистър обстоятелства произвежда този правопроменящ ефект само спрямо третите лица от момента на вписването, а в отношенията собственик на капитала на държавно имущество и търговското дружество с държавно имущество, решението за ефективно намаление на капитала ч. изваждане на конкретно имуществено право (в случая на процесния недвижим имот) има непосредствено действие – от момента на надлежното вземане на решението на органа. По силата на чл. 147 от ТЗ, при ЕООД едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание.Негово законно основание е да намали капитала на ЕООД с държавно имущество, като „извади“ от основния му капитал ДМА ,стига с това решение да не се засяга законният минимум на капитала на дружеството, предвиден в чл. 117 от ТЗ.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса приложението на чл.7 ал.2 ППЗДС,тъй като съдът не е бил сезиран с такъв иск. За пълнота следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на този въпрос.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 23.03.2009 год.на Окръжен съд – С. , постановено по гр.д. № 93/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: