ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 720
София, 30.06. 2009 година
В ИМЕТОНА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3604 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. В. от гр. С., чрез повереника си адв. Н от АК-София против решение № 469 от 04.01.2008 г., постановено по гр.д. № 4007/2007 г. на Софийски градски съд, IV-A отделение, в частта му, с която е отменено решение от 01.09.2006 г. по гр.д. № 8728/2004 г. на Софийски районен съд, 44 с-в и на основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е признато за установено по предявения иск от Ю. А. Ч. , чрез настойника си Е. А. М. , чрез адв. А от САК, срещу П. Д. Д. и В. А. В., и двамата от гр. С., че Ю. А. Ч. е собственик на 1/9 идеална част от дворното място, находя що се на ул. &. долина“ № 4 и съставляващо парцел ****span>VI-5, в кв. 95 по плана на гр. С., м.“Лозенец“.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен установителния иск за собственост върху 1/9 идеална част от процесното дворно място в гр. С. по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба Ю. А. Ч. , чрез настойника си Е. А. М. , чрез адв. А от САК и П. Д. Д. не депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен установителен иск за собственост на недвижим имот в гр. С. по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, чиято цена е над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявеният установителен иск за собственост от Ю. Ч. на 1/9 идеална част от дворното място, съставляващо парцел ****span>VI-5 в кв. 95 по плана на гр. С., м.“Лозенец“, въззивният съд е приел, че по делото е установено наличие на съсобственост върху процесното дворно място между Е, Ю. А. Ч. и П. Д. Д. / по договор за замяна с В. А. В./ в равни квоти – по 1/3 идеална част от това дворно място и по аргумент на по-голямото основание предявеният от ищцата установителен иск за собственост на 1/9 идеална част от мястото се явява основателен.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. З ГПК, жалбоподателят посочва разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно наличието на материалноправен спор за собственост без изрично да е формулиран правния въпрос, който е от значение за правилното решаване на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто не е настоящия случай.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 469 от 04.01.2008 г., постановено по гр.д. № 4007/2007 г. на Софийски градски съд, IV-A отделение, в частта му, с която е отменено решение от 01.09.2006 г. по гр.д. № 8728/2004 г. на Софийски районен съд, 44 с-в и на основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е признато за установено по
предявения иск от Ю. А. Ч. , чрез настойника си Е. А. М. , чрез адв. А от САК, срещу П. Д. Д. и В. А. В., и двамата от гр. С., че Ю. А. Ч. е собственик на 1/9 идеална част от дворното място, находящо се на ул. &. долина“ № 4 и съставляващо парцел ****span>VI-5, в кв. 95 по плана на гр. С., м.“Лозенец“. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: