ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 720
София. 09.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 694 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. енд ви ЕООД-Варна против решение № 142/6.04.2009 г. по в.т.д. № 7/2009 г. на Варненски ОС в частта, с която се оставя в сила решение от 7.03.2008 г. по гр.д. № 8091/2006 г. на Варненски РС в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу Л. ООД-Варна за заплащане на възнаграждение за строителен надзор за разликата над 199.49 лв. до претендирания размер 1 994.95 лв., както и в частта с която е отхвърлен иска за законна лихва върху тази разлика.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че не са налице основанията по чл.280 и чл.281 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът прави извод за валидно прилагане на чл.301 ТЗ, дори и при непроизнасяне по оспорването на доказателства, което било в противоречие с практиката на ВКС. Освен това, от значение за точното прилагане на закона и развие на правото щяло да бъде произнасянето по следните въпроси: плащанията между ЮЛ могат да се доказват с ПКО или само с първични счетоводни документи-фактури, всички лица в трудово правоотношение с работодателя си могат ли валидно да получават плащания от негово име, следва ли да има изрично произнасяне в мотивите на решението при открито производство по чл.154 ГПК-отм.?
Така формулираните въпроси са общи и имат ясна дефинитивност в доктрината и практиката.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е мотивирал и посочил нито един от тези случаи.
По отношение твърдяното противоречие с практиката на ВКС, касаторът не е посочил в какво се изразява това противоречие с цитираните две решения на ВКС. С тези решения е възприето, че потвърждаване на действие без представителна власт по смисъла на чл.301 ТЗ може да се извърши от търговеца без ограничение във времето относно момента на узнаването и че по извършеното частично плащане търговецът не се е противопоставил по смисъла на чл.301 ТЗ. Противоречие не е налице, защото с обжалваното решение е прието, че съобразно чл.301 ТЗ плащането следва да се счита за прието от търговеца, след като съдът е приел за неоснователно оспорването на представените две квитанции.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 142/6.04.2009 г. по в.т.д. № 7/2009 г. на Варненски ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: