О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
гр. София, 13.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1005 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ММ ТАБАКО” ЕООД, [населено място], срещу решение № 339 от 28.11.2017г. по в.т.д. № 486/2017г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 30 от 08.06.2017г. по т.д. № 109/2016г. на Окръжен съд – Хасково. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени осъдителни искове по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) срещу ЗК „УНИКА” АД за сумата от 35 000 лева – застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 14024170100 от 09.09.2014г. за застраховка Каско МПС, за настъпило на 12.08.2015г. застрахователно събитие „пожар”, и по чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 1 284.62 лева – мораторна лихва за периода от 02.03.2016г. до предявяване на иска – 02.08.2016г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Твърди се, че апелативният състав не е обсъдил всички възражения, очертани във въззивната им жалба. Счита, че е налице нарушение на чл.147а З., която изисква застрахователят да представи подписани от самия него общи условия, които да бъдат подписани от самия застрахован. Съгласно чл.147а, ал.5 З., приемането на общите условия от потребител – физическо лице не може да се докаже с декларация, включена в индивидуалните договори. Намира за недопустимо предвиденото в процесните общи условия отлагателно условие за прехвърляне на собствеността на застрахованото МПС. Също така не споделя извода на съда за липсата на материална легитимация на ищеца и намира за доказан механизма на увреждане на застрахования автомобил. Излага съображения, че действително застраховка „Каско на МПС” с номер 14024170100 е сключена между първоначалния собственик, К. Ц. М., като нейн обект е лек автомобил номер на рама W. и номер на двигател 64296140820193 и регистрационен номер C.. Впоследствие застрахованият автомобил е прехвърлен на „Еневи Моторос” ООД, което дружество прехвърля собствеността на процесното МПС на ищеца в производството. Във връзка с извършените прехвърляния на вещта е извършена и промяна на регистрационните номера, като последната регистрация на застрахованото МПС е Х.. Счита, че прехвърлянето на правата по договора е настъпило ex lege и факта на прехвърляне на собствеността на застрахованата вещ не обуславя правилност на изведените от съда мотиви в посока, че застрахователното правоотношение се е прекратило, поради настъпването на този факт. Претендира присъждане на извършените разноски пред три съдебни инстанции.
Ответната страна в спора, ЗК „УНИКА” АД, [населено място], не представя отговор, в който да изрази становището си по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният състав е приел, че на 09.09.2014г. под формата на застрахователна полица с № 14024170100 е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско МПС” между К. М. и ответното застрахователно дружество, с предмет по чл.200 КЗ /отм./ – лек автомобил „Мерцедес”, модел „ГЛК 320 Ц. 4 М.”, с номер на рамата W. 2049831F306486 и рег. [рег.номер на МПС] , собственост на застрахованото лице. От съдържанието на самата полица е приел за установено, че условията и покритите рискове по застраховката са описани в приложените Общи условия за застраховка „Каско на МПС” от 02.06.2014г. и клауза А – пълно каско. Вследствие на ПТП, настъпило на 12.08.2015г., процесният автомобил е изгорял изцяло, като пожарът е покрит риск, съгласно процесните ОУ. Посочено е, че според съдържанието на самата полица, условията и покритите рискове по застраховката са описани в „приложените” ОУ, въз основа на което е направен извод, че тези ОУ са предадени на застрахованото лице при подписването на полицата, още повече, че изявления в този смисъл има и на страница 2-ра от същата, поради което е прието, че са спазени изискванията на чл.186, ал.1 КЗ /отм./. Безспорно по делото е, че след сключването на застрахователния договор, ищецът се явява втори по ред приобретател на автомобила, предмет на застраховката.
За да постанови потвърдително-отхвърлителното си решение, решаващият състав е заключил, че към момента на пожара не може да се говори за възникнало право в патримониума на ищеца да получи застрахователно обезщетение, тъй като преди това е настъпило прекратяване на договора за застраховка, сключен между ответника и К. М., с изтичането на 15 дни, считано от 13.06.2014г. – датата на първото прехвърляне на собствеността на автомобила т.е. на 30.06.2014г. Съдът е приел, че в настоящия случай не е налице автоматично продължаване на застрахователния договор и встъпване в правата на застрахования от последващите двама приобретатели на вещта, последният от които е ищецът. Аргументирал се е с диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 212, ал. 1 КЗ /отм./, съгласно която приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, само ако не е уговорено друго. Позовал се на клаузите на т.9.11.1 и т. 9.11.2 от ОУ, съгласно които по желание на новия собственик и със съгласието на стария и на застрахователя, застраховката може да бъде прехвърлена на новия собственик до изтичане на срока й при условия и за застрахователна сума, договорени между новия собственик и застрахователя. Ако в рамките на тези 15 дни не постъпи предложение от новия собственик, застраховката се прекратява. Апелативният състав е констатирал, че по делото липсват данни за съгласие в посочения по-горе смисъл, респ. за отправяне на предложения, както от първия приобретател, „Енев моторс” ООД, така и от последващия приобретател – ищеца, „ММ ТОБАКО” ЕООД, поради което на основание т.9.11.1 от ОУ застраховката е прекратена преди придобиване на собствеността върху автомобила от втория приобретател- настоящ касатор. Посочено е, че уговорката за прекратяване на договора не може да се приравни на такава, противоречаща на добрите нрави или засягащи необосновано интересите на потребителите, тъй като в чл.212, ал.1 КЗ /отм./ законодателят е дал възможност на страните по договора за застраховка да предвидят друго, различно от законоустановеното при прехвърляне на собствеността на застрахованата вещ по време на висящността на застрахователното правоотношение на трето лице. Посочено е, че отказът на застрахователя да откаже заплащането на застрахователното обезщетение не се основава на хипотезите на чл.211 КЗ /отм./
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следните спорни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „1/ Следва ли въззивния съд да разгледа и прецени основателността на своевременно направени от ответниците възражения, оспорвания и доводи изведени във въззивната жалба, свързани с правилността на първоинстанционното решение, съответно следва ли да извърши самостоятелна преценка на доказателствата за относимост и истинност във връзка с изясняване на основателността на правния спор? Твърди се постановяването му в противоречие с: решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о. на ВКС, решение № 59/14.04.2015г. по гр.д. № 4190/2014г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 93/27.10.2016г. по т.д. № 1882/2015г. на І т.о. на ВКС.; 2/ Диспозитивният характер на нормата на чл. 212, ал. 1, предл. първо от КЗ /отм/ предполага ли между страните по застрахователния договор да е постигната ясна уговорка, че пряка последица на прехвърлянето на собствеността е невстъпването на потребителя в правата по застрахователния договор и може ли да се приеме наличието на такава договорка при предвидена в общите условия възможност за приемане на встъпването в случай на уведомяване от правоприемника? Твърди се постановяването му в противоречие с: решение № 15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ІІ т.о. на ВКС.; 3/ В хипотезата на прехвърляне на собствеността на застрахованото имущество следва ли постановяващия съдебното решение състав да извърши преценка за наличието на предвидените в чл. 211 КЗ /отм./ предпоставки и да отнесе наличието или липсата на тези предпоставки към събрания в хода на производството доказателствен материал? Твърди се постановяването му в противоречие с: решение № 15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на І т.о. на ВКС и решение № 168/11.05.2016г. по т.д. № 2284/2014г. на ІІ т.о. на ВКС.; 4/ Следва ли с оглед на разпоредбата на чл.147а З. общите условия по договор за застраховка с физическо лице да бъдат подписани от двете страни по договора и липсата на подписи влече ли след себе си неприложимост на условията на договора, съответно може ли при последващо встъпване в правата по договор, по който няма доказателства за първоначално приемане на общи условия някоя от страните по договора да се позовава на общите условия?”. Касаторът се позовава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Четвърти въпрос, свързан с недействителността на ОУ, при които е сключена застрахователната полица, не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като положителен отговор на същия не може да доведе до промяна на изхода на спора, доколкото именно в общите условия, а не в полицата, страните са посочили кои са покритите рискове, поради което изводът, че кражбата се покрива от застраховката би бил необоснован, което влече след себе си неоснователност и на претенцията по прекия иск.
Първият въпрос не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като въззивната инстанция е обсъдила доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, вкл. твърденията за недействителност на ОУ.
Втори въпрос също не предпоставя наличието на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с оглед датата, на която съдът е посочил, че застрахователното правоотношение е прекратено, той е приел, че застрахователното правоотношение е прекратено, 15 дни след прехвърляне от застрахованото по полицата лице на собствеността на автомобила на първия приобретател, на основание т.9.11.2 от ОУ, тъй като в рамките на този срок не е постъпило предложение от страна на новия собственик, която уговорка, противно на твърденията на касатора, е ясна.
Третият въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд се е аргументирал с факта, че застрахователното дружество – ответник, не основава отказа си за плащане на хипотезите, визирани в на чл.211 КЗ /отм./, а на нормата на чл.212 КЗ, предвиждаща възможност страните по застраховката да уредят по договорен път отношенията във връзка с прехвърлянето на собствеността върху застрахованото имущество след сключването на полицата. Цитираната от касатора практика също е неотносима към конкретиката на спора, тъй като тя не разглежда хипотеза, при която страните са уговорили условия, при които застраховката се прекратява след прехвърляне на собствеността на застрахованата вещ, поради неотправяне на предложение от страна на приобретателя.
Предвид горното, атакуваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 28.11.2017г. по в.т.д. № 486/2017г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.