О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 17.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №969/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. А. М. срещу решение № 8888 от 08.12.2016г . по гр.дело № 11081/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №8032 от 07.06.2016г по гр.д.№59243/2015г на Софийски районен съд , срещу касаторката е бил уважен иск за опразване по чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл. 57, ал.1 СК на жилище , собственост на ищцовото дружество ,след изтичане на срока от една година по чл.56,ал.3 СК за ползването му от ответницата съгласно бракоразводното решение.
В обжалваното решение въззивният съд , след като е приел за валидно , допустимо и правилно първоинстанционното решение, изцяло е препратил към мотивите съгласно чл. 272 ГПК , по доводите на въззивната жалбоподателка е изложил мотиви съгласно чл.269 ГПК , като ги е обсъдил (стр. 2 и стр.3 от решението ).
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се посочва, че разпоредбата на чл. 272 ГПК , на която се е позовал въззивния съд като е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, позволява на въззивната инстанция да постъпи по този начин ,но не и в конкретния случай , тъй като въззивният съд не е анализирал и взел под внимание „аргументите” на въззивната жалбоподателка .Поради това е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по въпроса :
Когато са наведени аргументи и във въззивната жалба , следва ли въззивната инстанция да даде становище по тях , или може изцяло да препрати към мотивите към решението на първоинстанционния съд ? . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква , за да се знае какво именно е съдържанието на чл. 272 ГПК , дерогира ли тази норма задължението на съда да вземе становище по наведените във въззивната жалба аргументи . Въпросът е от решаващо значение , тъй като според защитата ако аргументите й бяха обсъдени , решението щеше да е заносъобразно и в друга посока .
От ответника по касационната жалба [фирма] е постъпил отговор , с който се оспорват съображенията за допускане до касационно обжалване. Всички доводи на въззивната жалбоподателка са били обсъдени и съдът е спазил всички правила в тази насока . Не се формулира въпрос , с който да се отговори на критерия в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Претендират се разноски , приложен е списък .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По поставения процесуалноправен въпрос е налице трайно формирана практика от задължителен за съдищата характер . Още с приемането на /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г. ,ППВС № 1/1985 г./ с Тълкувателно решение №1/2001г.- т.19 и ТР № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС се подчертава задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор.И при понастощем въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, независимо от възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК). Възможността да препрати в цялост към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК , не освобождава въззивният съд от задължението да обсъди при решаващата си дейност доводите и оплакванията във въззивната жалба, в който смисъл също е налице установена задължителна практика: Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 178/2016г по гр. дело № 1332 за 2015 година на ІV г.о на ВКС , решение №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, ІV г.о решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о. ТК , решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, 2 т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК,, решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. , реш. № 154/2012г по гр. дело № 746/2010г , ІV г.о , решение №72 от 13.04.2016г. по гр.д.№3582/2015г. на ВКС, III г.о. и др. ,постановени по реда на чл. 290 ГПК. Задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите на страните и да основе решението си на приетите въз основа на тази преценка факти по делото и на закона , означава и това да вземе становище по наведени „аргументи”, съдържащи се в правните и фактически доводи на въззивния жалбоподател .
Предвид формирана практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса , не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , като същевременно не е налице и противоречие на обжалваното въззивно решение с установената практика. След като се е позовал на чл. 272 ГПК , по- нататък в мотивите на решението си Софийски градски съд последователно е обсъдил всички наведени от въззивната жалбоподателка доводи и оплаквания : за недопускане на поискани от нея доказателства като съществено процесуално нарушение ; за това, че първоинстанционният съд не е следвало да отрича качеството й на ползувател на бившето семейно жилище въз основа на решение №147/2013г на РС Крумовград , че първоинстанционният съд бил приел „договор за наем”, какъвто няма сключен между страните и че решението на първоинстанционния съд е необосновано , тъй като съдът се е позовал на такъв договор. Въззивният съд , след като е проверил и установил , че първоинстанционният не е основал решението си неосъществен факт, изрично е изложил и съображенията си защо липсата на пряко сключен между страните договор за наем в случая не означава,че между тях не е възникнало наемно правоотношение по силата на съдебното решение по чл. 56 СК и съгласно чл.57,ал.1 СК. Съдебното решение по силата на закона създава наемното правоотношение и замества съгласието на наемодателя – собственик на имота, но за максимално предвидения в него срок при предоставяне ползването на семейно жилище. Всички „аргументи” на страната – въззивен жалбоподател за възприемане на друга фактическа обстановка или за друго правно разрешение на спора по иска за опразване на жилището , включително съображенията ,че ищецът не бил страна по бракоразводното решение, са изрично обсъдени и по същество отхвърлени от въззивния съд, поради което решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика,по поставения в изложението процесуалноправен въпрос .
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата ,установени в размер на 500 лева,платен адвокатски хонорар за защита по делото
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 8888 от 08.12.2016г . по гр.дело № 11081/2016г. на Софийски градски съд
Осъжда С. А. М. , с постоянен адр. [населено място] , да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 500 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .