Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 18.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 624 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. [фирма] срещу въззивно решение от 27.02.2012 г. по въззивно гр.д. № 888 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о. ІV „в” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 02.11.2010 г. по гр.д. № 33030 /2010 г. на Софийския районен съд, 52 с-в., с което срещу жалбоподателя е уважен иск на И. П. И. с правно основание чл.128 КТ за заплащане на сумата 10,250 евро – неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2010 г., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. и съдебни разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна И. П. И. твърди, че въззивното решение, както и първоинстанционното, е правилно (че жалбата е неоснователна).
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство не е под 5,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил за неоснователен довода на жалбоподателя, че представеният по делото анекс от 01.01.2009 г. (договор за изменение и допълнение на трудовия договор), не изменя и допълва сключения между страните трудов договор от 19.12.2008 г. за срок от една година и половина, считано от 05.01.2009 г., въз основа на преценка на представените по делото анекс и трудов договор съдът е приел, че по тяхната сила страните са обвързани от едно трудово правоотношение, по което жалбоподателят се е задължил да заплати претендираното по делото трудово възнаграждение и не доказва да го е платил, а от представено от Българския футболен съюз писмо е видно, че след сключването на трудовия договор и за периода на претенцията ищецът е бил регистриран и е упражнявал състезателни права в полза на ответника.
Жалбоподателят навежда в касационната си жалба доводи, че като е основал решението си на доказателства, които не съответстват на фактическите твърдения (датите на сключване на трудов договор) въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба свръх петитум и неправилно.
От представеното от жалбоподателя изложение (в две отделни молби) на основания за допускане на касационно обжалване след уточнение от съда по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, могат да бъдат обособени следните правни въпроси:
· материалноправен въпрос за възможността между същите страни да съществуват различни трудови правоотношения.
Този правен въпрос обуславя решението по делото, но не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена) нито се разрешава се противоречиво от съдилищата (противоречива практика не е представена). Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че трудовото правоотношение за една и съща трудова функция е едно, независимо от това колко договори и анекси към тях са сключени от страните.
· процесуалноправен въпрос: дали несъответствието на доказателствата помежду си и на твърденията в исковата молба, не представлява нередовност на исковата молба.
Въпросът за противоречие между твърдения и доказателства не е обуславящ. В съответствие с установената практика и след тълкуване на отразената в трудовия договор и анекс воля на страните въззивният съд, както преди това СРС, е приел исковата молба за редовна и се е произнесъл по иска – в нея се съдържат твърдения за вземания от трудово правоотношение, възникнало от договор и анекс, след това съдът е обсъдил доказателствата и е приел, че подкрепят твърденията : от представен от ищеца и с писмо от Б. трудов договор и анекс към трудов договор съдът е приел, че трудовият договор обвързва страните и от него е възникнало твърдяното трудово правоотношение, независимо от различната от посочената в исковата молба дата на трудовия договор, а анексът препраща към трудовия договор, поради което също се отнася до същото трудово правоотношение.
· процесуалноправен въпрос: дали произнасянето от страна на съда без отстраняването на това противоречие и без да даде указания за това не е процесуално или друго нарушение.
Въпросът не е обуславящ, доколкото не е установено противоречие.
· процесуалноправен въпрос: дали несъответствието на доказателствата по това дело и по друго трудово дело между страните, в което са представени други доказателства, не се отразява на решението.
Този въпрос е без значение (не е обуславящ), доколкото не се твърди и няма представени доказателства страните да са обвързани със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, нито да водят друг идентичен спор.
· материалноправен въпрос: дали ищецът не трябва да докаже, че е изпълнявал правата си.
Въпросът не е обуславящ. Ответникът не е направил подобно възражение в отговора на исковата молба, а само твърдение, че представеният анекс не се отнася до трудовия договор с посочената в исковата молба дата (неотносим е към твърденията в исковата молба – към спора) и следователно жалбоподателят (ответник по иска) няма задължения по него. Следователно съдът не е следвало да се занимава с такова възражение.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от от 27.02.2012 г. по въззивно гр.д. № 888 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о. ІV „в” възз. с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.