О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
С., 19.11..2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр. дело № 6128 от 2013 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. К., подадена чрез адвокат Ал. М. срещу определение № 166 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 2393/2013 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. с което е оставена без разглеждане, като недопустима касационната й жалба срещу въззивно решение № 524 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 625/2012 г. на Софийски окръжен съд, предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че цената на иска е над 5000 лв., тъй като данъчната оценка на недвижимите имоти е 5330.80 лв.
Ответницата по частната жалба – Й. В. К. изразява становище за неоснователност на частната жалба, тъй като данъчната оценка на притежаваните от наследодателя 8/12 ид.части от УПИ ІІІІ- 55 от кв.30 по плана на [населено място], двуетажна масивна жилищна сграда, построена в него и нивата в м. „Поилото” е 4638.20 лв.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
За да остави без разглеждане касационната жалба срещу решението на въззвния съд, с което по предявения иск от Й. В. К. срещу К. К. К. с правно основание чл.42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН е обявено за нищожно, поради неспазване на чл.25, ал.1 ЗН саморъчно завещание от 9.04.2008 г., извършено от В. К. К. в полза на К. К. К., и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК Н.А. № 67/2008 г., съставът на ІV г.о. на ВКС е приел, че тя е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е неправилно.
Съгласно сочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.- за граждански дела. В случая е предявен иск за обявяване нищожност на завещание, което има за предмет вещни права и меродавна за определяне на цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е данъчната оценка на имотите, която е 5330.80 лв., видно от удостоверение изх.№ 1059 от 16.06.2009 г. и №1060 от 16.06.2009 г. на [община], обл. С., намиращи се на стр. 2 и 3 от първоинстанционното производство. Както правилно е посочил съставът на ІV г.о. на ВКС релевантен момент за определяне на данъчната оценка е момента на предявяване на иска. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Съдът не е обвързан от това и може служебно да повдигне въпросът за цената на иска, като това може да стори и ответната страна, най-късно в първото заседание. Това по делото не е сторена. В обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищцата е посочила, че описаните недвижими имоти са останали в наследство от баща й, който ги е завещал на ответницата, като в същата не е посочена претенция за 8/12 ид.части от УПИ-30 и са представени цитираните у-ния за данъчната им оценка, т.е. ищцата не е заявила като предмет на спора част от недвижимия имот. При наличните данни за данъчната оценка на имотите, към момента на предявяване на исковата молба, цената на иска следва да се определи на тази база. Данъчната оценка на посочените в исковата молба недвижими имоти е общо в размер на 5330.80 лв. /1741.50 лв. + 1528.20 лв.+ 2061.10 лв./ Предвид на това въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска надхвърля като стойност въведеният с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК ограничителен критерий за необжалваемост на въззивното решение. Подадената срещу решението на въззивния съд касационна жалба се явява процесуално допустима.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото върне на състава на ІV г.о. на ВКС, за произнасяне по подадената касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 166 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 2393/2013 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. с което е оставена без разглеждане подадената от К. К. К., касационна жалба срещу въззивно решение № 524 от22.11.2012 г. по гр.д. № 625/2012 г. на Софийски окръжен съд.
Връща делото на ВКС, ІV г.о. за продължаване на следващите процесуални действия по подадената от К. К. К. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: