О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№721
Гр.София, 29.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2566/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и М. К. А. срещу определение от 3 август 2017 г. на Окръжен съд Монтана по в.ч.гр.д.№ 218/2017 г., с което е оставена без уважение жалбата на [фирма], представлявано от М. А. в качеството му на управител и на лице, заявило вписването за частично прекратяване на договор за аренда на земеделски земи, сключен с [фирма] и вписан под номер 3132/27 април 2012 г., акт № 24, т.8 срещу отказа на съдията по вписванията при РС Лом да извърши вписване по подадено заявление вх. № 4326/28 юни 2017 г., постановен с определение от 28 юни 2017 г. В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на чл.32а от Правилника за вписванията. Претендира се отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията за извършване на вписване по заявеното от жалбоподателя искане. В инкорпорирано в жалбата изложение на основания за допускане на касационно обжалване приложното поле на обжалването е обосновано с разрешаването на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Такъв въпрос не е формулиран.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовано легитимирано лице срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на Окръжен съд Монтана по чл.274 ал. 3 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания отказ за вписване на частично прекратяване на аренден договор, съдът е приел, че заявителят не е легитимиран да иска частично прекратяване на арендния договор и вписването му поради обстоятелството, че не е страна по арендния договор. Същият не е и правоприемник на арендатора или на арендодателя – съответно „Акрос 2008“ и Й. Б. А. и като приобретател на арендувания обект от трето лице – Спасена Макова не би могъл да замести арендодателя в хипотезата на чл.17 ал. 2 ЗАЗ.
В частната касационна жалба се поддържа, че материалноправните предпоставки на заместването по чл.17 ал.2 ЗАЗ не подлежат на проверка от съдията по вписванията, преценката дали същите са настъпили е извън контролните му правомощия съгласно т.6 на ТР № 7/2012 г. от 25 април 2013 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК. Твърди се, че с обжалваното определение окръжният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, който в материалноправната си част, свързана с чл.17 ал. 2 ЗАЗ, е от значение за точното прилагане на закона, а в процесуалноправната част /чл.32а П./ е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.6 на цитираното ТР № 12/2012 г. на ОСГТК по спорни въпроси във връзка с вписванията, извършвани по правилника за вписванията. Самият въпрос не е посочен. Обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол без да бъде формулиран обуславящ изхода на конкретното дело правен въпрос – общо основание за достъп до касация съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според която непосочването на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания, сочени от жалбоподателя, доколкото те представляват изчерпателно изброени хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за достъп до касация, а именно разрешенията от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото, такъв в случая липсва. К. съд не може и не е длъжен да извежда правния въпрос от твърденията на жалбоподателя и сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
По изложените съображения следва да се приеме, че поради непосочено общо основание за селектиране на частната жалба определението на ОС Монтана не може да бъде допуснато до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определението на Окръжен съд Монтана, постановено на 3 август 2017 г., по в.ч.гр.д.№ 218/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: